Главная > Документ


ЕОН. Изследвания върху символиката на цялостната личност

Карл Гюстав Юнг

Предговор

В този 8. том на моите психологически изследвания публикувам две разработки, обединени, въпреки външните и вътрешни различия, от голямата тема на тази книга - идеята за Еона (на гръцки Aion)1. Докато съчинението на моята сътрудничка, д-р фил. M.-L. von Franz, описва психологическия преход от античността към християнството чрез анализа на Passio S. Perpetuae, целта на моето изследване е да осветли промяната на психичната ситуация в рамките на „християнския еон"; помощта на християнските, гностичните и алхимичните символи на цялостната личност. Още от зараждането си християнската традиция е проникната не само от първоначално персийско-еврейската идея за ограничеността на епохите, но и от догадката за едно в известен смисъл енантиодромично преобръщане на доминантите. Имам предвид дилемата „Христос - антихрист";. Както показва още Апокалипсисът, повечето исторически спекулации за епохите и тяхното разграничаване винаги са били повлияни от астрологически представи. Затова е съвсем естествено акцентът на моите разсъждения да пада върху символа риба; та нали еонът на Рибите представлява синхронистичното явление, съпътстващо двехилядното развитие на християнския дух. В този период фигурата на Антропоса („човешкия син";) не само че все повече се амплифицира2 символно и с това се възприема психологически, но и внася промени в нагласата на хората, предусетени още чрез очакваната поява на антихриста в древните писания. Тъй като те предвиждат появата му в края на света, имаме основание да говорим за „християнски еон";, за който се предполага, че ще завърши с пришествието на Христос на земята. Изглежда, че това очакване съвпада с астрологическата представа за великия месец на Рибите. Повод за решението ми да се заема с изясняването на тези исторически въпроси беше обстоятелството, че архетипният образ на целостността, така често явяващ се в продуктите на несъзнаваното, има своите предшественици в историята. Те отдавна са били идентифицирани с фигурата на Христос, както подробно показвам например в книгата сиPsychologieundAlchemie";. Моята читателска публика толкова пъти ме подканва да разгледам връзката между традиционния образ на Христос и естествените символи на целостността, т. е. на цялостната личност, че най-накрая реших да се заема с тази задача. Предвид необикновената й трудност не ми беше лесно да взема решението, защото, за да се преодолеят всички препятствия и възможни заблуди, са нужни такива знания и такава предпазливост, каквито за съжаление са ми дадени в ограничена степен. Вярно, в наблюденията си върху емпиричния материал съм, общо взето, сигурен, но достатъчно ясно си давам сметка колко дръзко е в своите разсъждения да привличам историята за свидетел. Мисля също, че съм наясно с каква отговорност се нагърбвам, като, продължавайки в известен смисъл историческия процес на рецепция, добавям към множеството символни амплификации на Христовия образ и една нова, психологическа, или дори, както би могло да изглежда, свеждам символа на Христос до психичния образ на целостността. Но нека читателят не забравя, че не изповядвам някаква вяра, нито пиша тенденциозно съчинение, а разсъждавам върху това, как някои неща биха могли да се възприемат от модерното съзнание, неща, за които смятам, че си струва да бъдат разбрани, а те явно са застрашени да изчезнат в бездната на неразбирането и забравата; неща, чието разбиране би ни помогнало да преодолеем нашата светогледна дезориентираност чрез осветляване на нейните психични основания. Същественото в този труд кристализира постепенно в течение на много години, в безброй разговори с хора от всички възрастови и образователни равнища, с хора, които бяха застрашени да изгубят в обърканото ни и останало без корени общество всякаква връзка със смисъла на европейското духовно развитие и да изпаднат в онова състояние на внушаемост, което е основата и причината за днешните масови утопични психози.

Пиша от позицията и с отговорността на лекар, а не напроповедник. Не и на учен, защото иначе благоразумно бих се скрил зад сигурните стени на моята специалност и с недостатъчните си по история познания не бих давал поводи за критика, рискувайки научната си репутация. Вярно, положих всички усилия, доколкото позволяваше ограничената ми от възрастта и болестите работоспособност, да представя възможно най-надежден доказателствен материал и да улесня проверката на моите изводи, като посоча източниците. Осъществяването на намерението ми нямаше да е възможно, ако трудната библиографска работа не беше поета в значителна степен от г-жад-р фил. L. Frey-Rohn, г-ца д-р фил. M.-L. von Franz и г-ца д-р фил. R. Schaerf. На всички тях бих искал да изкажа своята признателност за компетентната помощ. Особено съм задължен на г-жа Lena Hurwitz-Eisner за добросъвестното изработване на индекса на книгата, както и на всички, от които получих съвет и помощ,без да забравям приноса на моята предана секретарка, г-ца Marie-Jeanne Schmid.

май 1950

К. Г. Юнг

АЗЪТ

При заниманията си c психологията на несъзнаванотосе сблъсках с факти, изискващи да се създадат нови понятия. Едно от тях е понятието за цялостна личност. С него назовавах една величина, която не измества досегашното понятие за Аза, а го включва в себе си. Под „Аз"; следва да се разбира онзи комплексен фактор, към койтосе отнася цялото съдържание на съзнанието. В известен смисъл той е центърът на полето на съзнанието, а доколкото това поле включва емпиричната личност, Азът е субект на всички личностни актове на съзнанието. Съотнесеността на дадено психично съдържаниекъм Аза е критерий за осъзнаването му, защото едно съдържание не може да е съзнавано, ако не е било представено на субекта.

С тази дефиниция се описва и очертава обхватът на субекта. Теоретично погледнато, съзнанието не може да има граници, защото е способно да се разширява до неограничени размери. Емпирически обаче то винаги се сблъсква със своята ограниченост, когато се изправи срещу непознатото. Последното е съставено от всичко онова, което не знаем, т. е. което не е свързано с Аза като център на полето на съзнанието. Непознатото се делина две групи обекти: сетивно познаваемите, външните, и непосредствено познаваемите, вътрешните.

Първата група представлява непознатото във външния свят, а втората - непознатото във вътрешния свят. Последната наричаме несъзнавано.

Сам по себе си Азът, като съдържание на съзнанието, не е прост, елементарен, а комплексен фактор, който не може да бъде описан изчерпателно. Опитът показва, че той почива върху две привидно различни основи - соматична и психична. Соматичната основа се разкрива чрез съвкупността от ендосоматични усещания, които сами са вече от психично естество и са свързани с Аза, т. е. са осъзнати. Те се основават на ендосоматични дразнения, преминаващи само отчасти прага на съзнанието. Повечето от тях протичат неосъзнавано, т. е. подпрагово. Тяхната подпраговост не бива непременно да се разбира като чисто физиологично състояние, още по-малко пък подпраговостта на едно психично съдържание. При определени обстоятелства те (дразнителите) могат да станат надпрагови, т. е. да се превърнат в усещания. Без съмнение обаче голяма част от ендосоматичните дразнения просто не могат да се осъзнават и са толкова елементарни, че няма причина да им се приписва психична природа, освен ако не робуваме на философското схващане, че всички жизнени процеси са така или иначе психични. Главното възражение срещу това трудно доказуемо допускане е, че то прекомерно разширява понятието за психика извън всяка мярка и представя жизнения процес по начин, който не отговаря на фактите. Прекалено разширените понятия обикновено се оказват неподходящи инструменти, защото са твърде неопределени и мъгляви. Затова аз предложих понятието психика да се използва само в сферата, в ко

ято волята доказано може да променя рефлективния, или инстинктивен, процес. В тази връзка ще препратя читателя към моето съчинение DerGeistderPsychologies3, където подробно разглеждам тази дефиниция на психиката.

Соматичната основа на Аза се състои, както посочихме, от съзнавани и несъзнавани фактори. Същото важи за психичната основа - от една страна, Азът се основава върху общото поле на съзнанието, а, от друга -върху съвкупността от несъзнавани съдържания. Последните се разделят на три групи: първо, временно подпрагови, т. е. волево възпроизводими (памет); второ неволево възпроизводими, несъзнавани; и трето, съдържания, които изобщо не могат да бъдат осъзнати. Втората група се разкрива чрез спонтанните нахлувания на подпрагови съдържания в съзнанието. Третата група е хипотетична, т. е. логическо следствие от фактите, върху които се основава втората група - а именно тявключва онези съдържания, които още не са нахлули в съзнанието или никога няма да нахлуят.

Когато по-горе казах, че Азът се основава върху общото поле на съзнанието, нямах предвид, че той се състои от него. Ако беше така, той изобщо нямаше да може да бъде разграничаван от полето на съзнанието. Азъте само негова отправна точка; той се основава върху описания по-горе соматичен фактор и е ограничен от него.

Азът, независимо от относителната непознатост и неосъзнатост на неговите основи, е фактор на съзнанието пар екселанс. Той дори е емпирична придобивка на индивидуалното съществуване. Както изглежда, той произлиза от сблъсъка на соматичния фактор с околния свят и веднъж възникнал като субект, се развива от последващи сблъсъци както с околния, така и с вътрешния свят.

Въпреки необозримата широта на основите си, Азът нее нещо повече или по-малко от съзнанието изобщо. Като фактор на съзнанието той би могъл, поне теоретически, да бъде описан изчерпателно. Но това няма да ни даде нещо повече от един образ на осъзната личност, в която за субекта липсват каквито и да било непознати, или несъзнавани, черти. А цялостната картина на личността би трябвало да включва тези черти. Цялостно описание наличността е и теоретически невъзможно, защото нейната несъзнавана част не може да бъде Обхваната. Тя обаче, както опитът достатъчно е показал, съвсем не е без значение; напротив, тъкмо решаващи черти често не се осъзнават и могат да се наблюдават само от околните, а нерядко дори разкриването им изисква специални усилия.

Личността като цялостен феномен очевидно не съвпада с Аза, т. е. с осъзнатата личност, а представлява величина, която трябва да се разграничава от Аза. Такава необходимост възниква, разбира се, само за психологична, която се занимава с несъзнаваното. За нея обаче това разграничение е от най-голяма важност. Дори за юридическата практика има някакво значение дали дадени психични факти са съзнавани или несъзнавани, например при определяне на вменяемостта.

Затова предложих личността като съществуваща, но ненапълно познаваема да се нарича цялостна личност. По дефиниция Азът се отнася към нея като част към цялото. В границите на полето на съзнанието той има, както се казва, свобода на волята. Под последното понятие разбирам не нещо философско, а всеизвестния психологически факт на т. нар. свободен избор, както и субективното чувство за свобода. Но както нашата свободна воля се сблъсква с изискванията на околния свят, така тя намира своите граници и отвъд полето на съзнанието, в субективния вътрешен свят, там, където влиза в конфликт с даденостите на цялостната личност. Както външните обстоятелства ни се случват и ни ограничават, така и цялостната личност се явява за Аза обективна даденост, която нашата свободна воля не може току-тъй да променя. Известно е дори, че Азът не само не може да промени нещо в цялостната личност, но понякога бива асимилиран и в значителна степен изменен от развиващи се, несъзнавани части на личността.

Естествено е, че на Аза не може да се даде друго общо описание освен формално. Всеки друг начин на разглеждане би трябвало да отчита индивидуалността, която е главно качество на Аза. Макар че многобройните елементи, съставящи този комплексен фактор, сами по себе си навсякъде са едни и същи, те варират безкрайно по отношение на яснотата, емоционалната обагреност и обхвата си. Затова резултатът от тяхното съчетаване, Азът, доколкото това изобщо може да се установи, представлява индивидуална неповторимост, оставаща в определена степен самотъждествена. Тази устойчивост е относителна, защото понякога в личността могат да настъпят дълбоки изменения. Те далеч невинаги са патологични, а може да бъдат обусловени от развитието и тогава са нещо нормално.

Като отправна точка на полето на съзнанието Азът е субектът на всички приспособителни функции, доколкото те изобщо се изпълняват от волята. Затова в душевната икономия Азът играе важна роля. Мястото му в нея е толкова важно, че предубеждението за Аза като център на личността или за идентичността между полето на съзнанието и психиката съвсем не е лишено от основание. Ако изключим загатванията у Лайбниц, Кант, Шелинг и Шопенхауер и философските опити на Карус и фон Хартман, то едва новата психология от края на XIX век със своя индуктивен метод разкри основите на съзнанието и доказа емпирично съществуването на извънсъзнателна психика. С това откритие дотогава абсолютната позиция на Аза беше релатививирана, т. е. той запази качеството си на център на полето на съзнанието, но качеството му на център на личността стана съмнително. Той е част от личността, но не я изчерпва. Просто е невъзможно, както вече (поменах, да се прецени колко голяма или малка е тази част или, с други думи, доколко свободна или зависима е тя от условията на извънсъзнателната психика. Можем само да кажем, че свободата му е ограничена, а зависимостта му в често решителен смисъл - доказана. Според моя опит е добре да не се подценява зависимостта му от несъзнаваното. Разбира се, това няма защо да се казва на онези, които са склонни да надценяват значението на несъзнаваното. Определен критерий за точната мярка представляват психичните последствия от неправилната преценка, на които ще се спрем по-нататък.

От гледна точка на психологията на съзнанието по-горе разделихме несъзнаваното на три групи съдържания От гледна точка на психологията на личността то се разделя на две: извънсъзнателна психика, съдържанията на която са личностни, и психика, чиито съдържания с не личностни, или колективни. Съдържанията на извънсъзнателната психика са интегриращи съставки на индивидуалната личност, поради което могат и да бъдат съзнавани; втората група съдържания представляват нещо като общо, абсолютно самотъждественоусло условиеили основа на психиката изобщо. Това твърдение, разбира се, не е нещо повече от хипотеза, до която обаче ни довежда характерът на наблюденията, да не говорим, че с много вероятно сходството на психичните процеси при всички индивиди да се основава на също толкова оОбщи и поради това неличностна закономерност, както проявяващият се у индивида инстинкт е само част от една обща за всички хора инстинктивна основа.

СЯНКАТА

Съдържанията на личното несъзнавано се създават през индивидуалния живот, а тези на колективното несъзнавано са априорно дадени архетипи. Връзката на последните с инстинктите съм разгледал на друго място4. Най-ясна е емпиричната характеристика на онези архетипи, които най-често и най-силно влияят върху Аза или го разстройват. Това са сянката, анимата и анимусът5. Най-достъпната фигура е сянката, защото нейната природа може в значителна степен да се разкрие чрез съдържанието на личното несъзнавано. Изключение от това правило са само редките случаи, в които положителните качества на личността са изтласкани и вследствие на това Азът играе предимно отрицателна, неблагоприятна роля.

Сянката е морален проблем, предизвикателство към цялата Азова личност6, защото никой не може да я осъзнае без значителен морален кураж. Та нали същността на осъзнаването й е да се признаят за действително съществуващи тъмните страни на личността.

Този акт е необходимата основа на всяко себепознание и и поради това по правило се сблъс- ква със значителна съпротива. В случаите, когато себепознанието е психотерапевтично средство, то често е мъчително и може да отнеме доста време.

При по-задълбочено изучаване на тъмните черти на характера и непълноценностите, състав ляващи сянката, се установява, че те имат емоционална природа, както и известна автономност, поради което са натрапливи или по-точно обсебващи. Защото емоцията не е активност, а нещо, което се случва на човека. Афектите обикновено възникват в моментите на най-слаба приспо- собеност, разкривайки същевременно причините за нея - определена непълноценност, по-ниско равнище на личността. На това равнище на едва удържани емоции се държим повече или по-малко като първобитни хора, които не само са безволеви жертви на афектите си но и проявяват забеле- жителна неспособност за морална самопреценка.

Докато сянката с разбиране и добра воля може донякъде да се вмести в осъзнатата личност, то опитът показвa, че има някои черти, които упорито се съпротивляват на моралния контрол и са практически неподатливи на влияние. По правило тази съпротива е свързана c проекции, които не се осъзнават като такива и осъзнаването им представлява изключително морално постижение. Докато някои черти на сянката могат безособени усилия да се разпознаят като собствени качества на личността, при проекциите както разумът, така и волята се оказват безпомощни, защото причината за емоцията несъмнено е у другия. Колкото и очевидно за обективния наблюдател да е, че става въпрос за проекции, надеждата субектът да ги осъзнае като такива е слаба. Необходима е убеденост, че понякога може и да грешиш, за да бъдеш склонен да оттеглиш от обекта своите емоционални проекции. Да приемем, че даден индивид няма никакъв стремеж да осъзнаe проек- циите си. В такъв случай факторът, формиращ проекциите, може да действа свободно и ако изо- бщо има цел, да я осъществи или да предизвика характерните за действието му последици. Както знаем, проекцията се извършва не от осъзнаващия субект, а от несъзнаваното. Затова човек откри- ва проекцията, а не я извършва. Резултатът от проекциите е изолиране на субекта от околния свят, като връзката му с него не е действителна, а илюзорна. Проекциите превръщат околния свят в моето собствено, но неразпознато от мен лице. В крайна сметка те водят до едно автоеротично или аутистично състояние, в което човек сънува един свят, който реално си остава непостижим. Произтичащото от това „sentiment d'incompletude"; (чувство за непълноценност) и още по-лошото усещане за безплодност от своя страна също се обясняват чрез проекция като неблагоприятност на средата и този порочен кръг засилва изолацията. Колкото повече проекции се вмъкват между субекта и неговата среда, толкова по-трудно става за Аза да прозре своите илюзии. Един 45-годишен пациент, страдащ от двадесетата си година от натраплива невроза, изолирала го напълно от света, ми каза: „Не мога да приема, че съм пропилял най-хубавите двадесет и пет години от живота си!";

Често е трагично да се гледа по колко прозрачен начин даден човек съсипва своя живот и живота на други хора, но за нищо на света не може да види доколко цялата трагедия изхожда, подхранва се и се поддържа от самия него. Неговото съзнание не прави нищо, защото то се вайка и проклина неверния, отдръпващ се все по-надалече свят. Илюзиите, забулващи света и собствената личност, се плетат от един несъзнаван фактор. Неговата крайна цел всъщност е един пашкул, в който субектът да бъде затворен.

Би било логично да се предположи, че проекциите, поддаващи се много трудно или първоначално изобщо неподдаващи се на премахване, също принадлежат към сферата на сянката, т. е. към негативната страна на личността. Но от един момент нататък подобно допускане става невъзможно, защото появяващите се символи сочат не към същия пол, а към противоположния - при мъжа към жената и обратно. Източник на проекциите вече не е сянката, която винаги има пола на субекта, а фигура от противоположния пол. Тук се сблъскваме с анимуса на жената и анимата на мъжа, два съответстващи си архетипа, чиято автономност и неосъзнатост обясняват упоритостта на техните проекции. Вярно, сянката е не по-малко познат мотив от митологията, но доколкото тя представлява, на първо място, личното несъзнавано и поради това съдържанието й лесно се поддава на осъзнаване, тя е по-достъпна от анимуса и анимата, които са значително no-далечни за съзнанието и при обикновени обстоятелства рядко или никога не се осъзнават. При наличието на известна самокритичност сянката лесно може да се разкрие, доколкото тя е от личностно естество. Но като apxeтип тя извиква същитe трудности, както анимусът и анимата; с други думи, да познаем относителното зло в нашата природа е в рамките на възможното, но да погледнем в очите абсолютното зло - това е колкото рядко, толкова и разтърсващо преживяване.

СИЗИГИЯТА7: АНИМА И АНИМУС

Какво представлява факторът, който създава проекциите? Изтокът го нарича „предачката";8или Майа, танцьорката, творяща илюзии. Ако не го знаехме още от символиката на съня, това източно тълкуване щеше да ни наведе на вярната следа: забулващото, обгръщащото и поглъщащото неминуемо сочи към майката9, т. е. към отношението на сина към действителната майка, към нейното имаго10 и към жената, която трябва да му стане майка. Неговият ерос е пасивен като у дете - той се надява да бъде отново уловен, всмукан, скрит и погълнат. Той търси онази осигуряваща закрила и храна обвързаност с майката, освободеното от всякакви грижи състояние на кърмачето, в което околният свят го обгръща и дори насила го прави щастлив. Нищо чудно, че действителният свят му се изплъзва.

Ако драматизираме това състояние, както обикновено прави несъзнаваното, ще видим на психологическата сцена един човек с насочен назад живот, който търси своето детство и майка си и бяга от студения, зъл, неразбиращ го свят. Нерядко редом с такова синче виждаме майка, която изобщо не желае синът й да порасне, грижи се за него неуморно и пожертвувателно и не пропуска нищо, което би могло да му попречи да възмъжее и да се ожени. Виждаме скрития заговор между майка и син и как всеки помага на другия да измами живота.

Кой е виновният? Майката или синът? Навярно и двамата. Незадоволеният стремеж на сина към живота и света трябва да се приема сериозно. Той иска да се докосне до нещо действително, да прегърне земята и да оплоди нивата на живота. Но предприема само слаби опити за това, защото скритият спомен, че светът и щастието могат да се получат и наготово - от майката, - парализира силите и издръжливостта му. Както на всеки човек, и нему винаги се предлага само една частица свят, който никога не е съвсем както трябва, защото не се дава лесно, защото е студен и неприветлив, чака да бъде завладян и се покорява само на силата. Той изисква от него мъжественост, плам, а най-вече кураж и решителност, поставяща цялата му личност на изпитание. За това му е нужен неверен ерос, способен да забрави майката и сам да си причини болка, като изостави първата любов в живота си. Предвиждайки тази заплаха, майката грижливо е възпитала у него добродетелите на верността, себеотдайността, лоялността, за да го предпази от задаващата се морална колизия. Той е усвоил твърде добре тези добродетели и остава верен на майка си, причинявайки й понякога големи тревоги (например когато заради нея се развие като хомосексуалист) и същевременно несъзнавано митично удовлетворение. Защото по този начин се осъществява древният и свещен архетип на бракосъчетанието между майката и сина. Та може ли баналната действителност с нейните обществени служби, месечни заплати, наеми и прочее да му предложи нещо, сравнимо с мистичната тръпка на hierosgamos (свещения брак) или със звездната жена, преследвана от дракона, или с благочестивата загадъчност, обгръщаща бракосъчетанието на Агнеца?

На това равнище на мита, което може би най-добре отразява същността на колективното несъзнавано, майката е едновременно стара и млада, Деметра и Персефона, а синът – едно- временно съпруг и спящо дете; едно състояние на неописуемо блаженство, с което несъвърше- нствата на действителния живот, усилията и мъките на приспособяването и страданието от чести- те разочарования, естествено, изобщо не могат да се сравняват.

При сина проециращият фактор е идентичен с имагото на майката, поради което то се смята за истинската майка. Проекцията може да се отстрани само ако синът разбере, че в психиката му съществува имаго на майката и не само нейно, а и на дъщерята, сестрата и любимата, на небесната и на подземната богиня, неизменно като портрет без възраст, и че всяка майка и всяка любима е носителка и осъществителка на този опасен образ, в най-дълбока степен присъщ на мъжката природа. Този образ му принадлежи, той му е верен, вярност, която мъжът понякога трябва да отхвърли в името на живота; той е необходимата компенсация за рисковете, усилията, жертвите, които винаги завършват с разочарование; той е утехата от цялата горчивина на живота. Едновре- менно с всичко това той представлява великата, създаваща илюзии прелъстителка, мамеща го към този живот, и то не само към неговите разумни и полезни страни, а и към плашещите парадокси и двусмислености, в които се съдържат поравно добро и зло, успех и провал, надежда и отчаяние. Като най-голяма опасност за мъжа тази фигура на жената изисква от него величие и ако той наистина е мъж, тя го получава.

Този образ е „господарката душа";, както я нарича Шпителер. Аз предложих термина анима, защото с него трябва да се обозначи нещо специфично, за каквото думата „душа"; е твърде обща и неопределена.

Емпиричната реалност, отразена в понятието анима, включва крайно драматично съдържание на несъзнаваното. Бихме могли да го опишем на рационален, научен език, но той изобщо не би мо- гъл да предаде живата му същност. Затова аз съвсем осъзнато и преднамерено избирам митоло- гичния и драматизиращ начин на изразяване и онагледяване, тъй като по отношение на предмета - живите душевни явления - той е не само по-изразителен, а и по-точен от абстрактния научен език, които често бива изкушен от мисълта, че един хубав ден понятията му ще бъдат заменени с алгебрични уравнения.

Проециращият фактор е анимата или несъзнаваното, което тя представя. Тя се явява персо нифицирана в сънищата, виденията и фантазиите, показвайки, че факторът, който лежи в основата й, притежава всички видими качества на женско същество11. Тя не е изобретение на съзнанието, а спонтанен продукт на несъзнаваното; също така тя не е ерзацфигура на майката, а, както по всичко личи, нуминозните характеристики, които правят имагото на майката толкова въздействащо и опасно, произлизат от колективния архетип на анимата, възраждащ се с всяка мъжка рожба.



Скачать документ

Похожие документы:

  1. Тайните които винаги сте искали да знаете

    Документ
    ... строителство на човешкото тяло, както и изследваниявърху електричните химични и биологични свойства на ... да се съсредоточавате върху идеята, че в продължение на еони сте били насочвани ... са включени в това, което отнема еони от време. Съществата могат да ...
  2. Катедра «социология»

    Документ
    ... изследвания на Жорж Дюмезил, или на системите на Ролан Барт, дори и върху ... Р( 2003 ). Социология и политика, София: ЕОН Вебер, М. ( 1992 ). Социология на ... И.: България и Пражката пролет 1968, Политически изследвания, р.1, 1993, Христова, Н.: Власт и ...

Другие похожие документы..