Главная > Документ


ЗНАКЪТ НА РИБИТЕ

Образът на Христос не е така еднозначен, както бихме желали. Тук не искам да се спирам на огро- мните трудности, произтичащи от съпоставката между синоптичния118 и Йоановия Христос, а да посоча забележителния факт, че в патристичната херменевтика, която стига до първата църква, Христос има редица общи символи, респ. „allegoriae"; с дявола, например лъв, змия (serpens, смок, coluber), птица (дявол = nocturna avis), гарван (Христос = nycticorax, нощен гарван), орел и риба; и че Луцифер, stella matutina (утринна звезда), означава както Христос, така и дявол119. Наред със змията рибата е една от най-старите алегории. Днес обаче предпочитаме термина символи, тъй като подобни синоними все пак съдържат нещо повече от обикновени алегории, което става ясно най-вече при символа на рибата. Ίχδύs";120 едва ли е просто анаграматично съкращение от Ί(ήσoϋs) Χ(ριστο) Θ(εοϋ) Y(ios) Σ(ωτήρ)121, a пo-скоро символно означение на много пo-сложно обстояте- лство. (Както показах пo-горе, аз не схващам символа алегорично или семиотично, а в същинския му смисъл на възможно най-доброто означение и формулиране на един ненапълно познаваем обект. В този смисъл вярата се нарича „symbolum";.)

Тази поредица от думи изглежда по-скоро изкуствено създадена за обяснението на един вече съществуващ и разпространен „ихтис";122. Защото тъкмо в Близкия и Средния изток символът на рибата има богата предистория, от вавилонския бог на рибите Оаннес и неговите облечени в рибе- шки кожи жреци до светите причастия с риба в култа на финикийската богиня Деркето -Атаргатис и неясния Аберкиосов надпис123 и от рибата спасител (soter) на Ману в далечна Индия до рибните ястия за причестяване на „тракийските конници"; в римската империя124. За нашата цел съвсем не е нужно да се занимаваме подробно с този огромен материал. Както показват Franz Josef Doelger и други, в първичния, тъй да се каже, чисто християнски, образен свят достатъчно неща напомнят за рибната символика. Ще спомена само обновлението в кръщелния купел, в който кръщаваните плуват като риби125.

При това широко разпространение на символа „риба"; появата му на дадено място или в даден момент от световната история не е нещо странно. Но внезапното съживяване на символа и идентификацията му с Христос още в ранната църковна епоха ни карат да подозираме и друг източник. Това е астрологичното, върху което, както изглежда, пръв е обърнал внимание Friedrich Muenter126. Alfred Jeremias127 се връща към същото схващане и споменава, че един еврейски комента- тор на Данаил от XIV век очаквал появата на месията под знака на Рибите. Този коментар се споменава от Muenter в една по-късна публикация128 като принадлежащ на дон Isaak Abarbanel (род. 1437 в Лисабон, поч. 1508 във Венеция)129. Там се казва, че домът на Рибите е домът на справед- ливостта и сияйното блаженство (домът на Юпитер в Риби, domicilium Jovis) .

Anno mundi (в година) 2365130 се е състояла голяма конюнкция131 на Сатурн и Юпитер в Риби132. Тези две големи планети са и най-важните за съдбата на света, особено за тази на евреите. Събирането се е състояло три години преди раждането на Мойсей. (Това, разбира се, е легенда.) Abarbanel очаква появата на месията в Риби, при конюнкция на Юпитер и Сатурн в Риби. Той не е първият, изказал такива очаквания. Данни за това се откриват четири века по-рано. Например рави Abraham ben Chijja (поч. ок. 1136) наредил месията да се очаква при първата голяма конюнкция в Риби през 1464; също и Samuel ben Gabirol (1020 - 1070)133. Тези астрологически идеи стават разбираеми, ако се има предвид, че Сатурн е звездата на Израел, а Юпитер означава „цар"; (на спра ведливостта). Към териториите, управлявани от Риби, дома на Юпитер, се числят Месопотамия, Бактрия, Червено море и Палестина134. Кеван (Сатурн) се споменава в Книга на пророк Амоса (5:26) като „звезда на вашия бог";135. Яков от Саруг (поч. 521) казва, че израилтяните почитали Сатурн. Сабеите го наричали „бог на евреите";136.

Сабат е Saturday137, Сатурнов ден. Albumasar138 свидетелства, че Сатурн е звездата на Израел139. В средновековната астрология Сатурн се смята за седалище на дявола140. Лъвското лице е общо за Сатурн и Ялдабаот, демиурга и върховния архонт. Ориген заключава от диаграмата на Celsus, че Михаил, като първи ангел на Твореца, имал „форма на лъв";141. Той явно замества Ялдабаот, който е идентичен със Сатурн, както установява Ориген142. Демиургът на наасените е „огнен бог, четвъртият поред143. Според учението на Apelles, което е сходно с Markion, е имало „трети бог, който говорел на Мойсей и бил огнен, а също и четвърти, първоизточникът на злото";144. Богът на наасените очевидно е свързан с този на Apelles, както и Яхве, демиургът в Стария завет. Сатурн е „черна звезда";145, известна в древността катo „maleficus"; (злотворна). „Dragons, serpents, scorpions, viperes, renards, chats et souris, oiseaux nocturnes et autres engeances sournoises sont le lot de Saturne"; - казва Bouche-Leclercq146. Забележително е, че и магарето спада към сатурническите животни147 и като такова се е смятало за териоморфизъм на еврейския бог. Негово изображение е известното подигравателно разпятие на Палатин148. Сведенията от този вид се откриват у Плутарх, Диодор, Josephus и Тацит. Саваот, седмият архонт, е с образ на магаре149. За тези случаи се отнасят думите на Тертулиан: „Ти сънува, че една магарешка глава е нашият бог"; и „че ние сме само магаретари";150. Както беше споменато пo-горе, магарето е свързано с Тифон (гърците отъждествяват Сет с Тифон - бел. ред.)151 В ранните текстове обаче то е атрибут на бога на слънцето и едва по-късно става фигура на подземния свят (апеп) и злото (Сет)152. Според средновековната традиция религията на евреите се е зародила при конюнкция на Юпитер със Сатурн, ислямът – Риби с Венера , християнството – Риби с Меркурий, а антихристът – Риби с Луна153. 3а разлика от Сатурн, Юпитер е звезда, творяща добро. Според иранското схващане Юпитер е символ на живота, а Сатурн - на смъртта154

Ето защо конюнкцията на двете планети означава сливане на крайни противоположности. През 7 г. пр. н. е. тази прочута конюнкция се е получила не по-малко от три пъти под знака на Рибите. Най-голямото приближение се е осъществило на 29 май година 7 и е съставлявало 0,21 градуса, т. е. по-малко от половин лунна ширина155. Конюнкцията се е състояла по средата на комисурата „prope flexum lini piscium"; (близо до извивката в линията на Рибите). От астрологическа гледна точка тя трябва да е изглеждала особено важна, защото приближаването на двете планети е било изключително голямо и силата на светлината им - впечатляваща. При това се е осъществила хелиоцентрично в близост до точката на равноденствието, която тогава се е намирала между Овен и Риби, т.е. между огъня и водата156. За да се характеризира астрологически нашата конюнкция, трябва да се вземе предвид и важното обстоятелство, че Марс е бил в опозиция, което астрологически означава, че планетата на нагонната природа се е намирала в отношение на противоположност с конюнкцията, нещо, което е характерно именно за християнството. Тъй като изчислената от Gerhardt конюнкция се е осъществила на 29 май 7 г. пр. н. е., то за констелацията на звездите при раждането на Христос се получава Слънце в Близнаци157. Особено важната за раждането на мъжете позиция на слънцето е в двойния знак на Близнаци158. При тази констатация човек неволно се сеща за древноегипетските братя Хор и Сет, за жертвоприносителя и принесения в жертва (вж. пo-горе бележката за „мъченичеството"; на Сет), чиято драма в известен смисъл е първообраз на християнския мит. Но в египетския мит лошият е този, който бива пожертван на „робския кол";159.

Ала братята Херу-ур (т. нар. пo-стар Хор) u Ceт понякога се изобразяват (както споменахме) като едно тяло с две глави. Планетата Меркурий се смята за планета на Сет, което е интересно с оглед на преданието за възникването на християнството при конюнкция на Юпитер с Меркурий. В новото царство (19 династия) Сет се появява под името Сутех в Делта. Едната част от новата столица, построена от Рамзес II, е посве тена на Амон, а другата - на Сутех160. Тук евреите били използвани като роби.

С двойствеността на Христос е свързана и родилата се в Египет легенда за PistisSophia (III век). Мария разказва на Исус: „Когато беше малък, преди да се всели в Теб духът, един ден, дока- то Ти беше с Йосиф на лозето, духът дойде от висините вкъщи при мене; приличаше на Теб и аз не го познах и си помислих, че си ти. И духът ми рече: „Къде е Исус, моят брат, искам да го видя?"; И като ми каза така, аз се смутих и го помислих за призрак, дошъл да ме изкушава. Хванах го и го вързах за крака на леглото, да стои вкъщи, докато дойда при вас, при Теб и Йосиф на полето, и ви намеря на лозето, където Йосиф връзваше лозите.

И като ме чу какво казвам на Йосиф, ти разбра, зарадва се и рече: „Къде е да го видя, защото аз го очаквам да дойде тук."; И когато Йосиф те чу да казваш тези думи, той беше смаян, и веднага тръгнахме към къщи, влязохме и намерихме духа, вързан за леглото. Погледнахме Теб, погледнахме него и намерихме, че му приличаш; освободихме вързания, той Те прегърна и Те целуна, и Ти също го целуна и вие станахте едно";.

Както се вижда от контекста на този откъс, тук Исус съответства на „изникналата от земята истина";, а приличащият на него дух - на „гледащата от небето справедливост (dikaiosyne)";. Текстът казва: „Истината обаче е силата, която избликна от Теб, когато Ти бе в долните сфери на хаоса. Затова Твоята сила рече чрез устата на Давид: „Истината покълна от земята, защото ти беше в долните сфери на хаоса";161. Следователно Исус се схваща като двойствена личност, която, от една страна, израства от хаоса или първичната материя, а, от друга страна, се спуска от небето като пневма.

Характерният за гностическия спасител phylokrinesis, или разграничението между натурите, едва ли може да получи по-пластично изображение от това, което му дава астрологическата хро- нология. Тези напълно възможни за античността астрологически констатации сочат един знаме- нателен двоен аспект162 на попадащото в този момент раждане и е разбираемо колко естествен е изглеждал за астрологическите схващания на онази епоха появилият се мит за Христос – антихри- ста. За противоречивата природа на Рибите разполагаме с едно безспорно старо, т. е. датиращо отпреди VI век, свидетелство в Талмуда, където се казва: „Четири хиляди двеста и деветдесет години след сътворението на света (т. е. 530 г. сл. Хр.) светът ще осиротее; ще последва войната на tanninim (морски чудовища), войната на Гог и Магог163, а след това - месианската ера; чак след седем хиляди години Светият, слаба Нему, ще съгради отново своя свят. R. Aha, син на Raba, казва: според учението - след пет хиляди години164. Коментаторът на Талмуда рави Salomo Jizchaki, наречен Raschi (1039-1105), отбелязва, че tanninim dagim = рибите, като вероятно се опира на по-стар източник, защото не посочва изрично, както е обичаят, че това е негово мнение. Твърде- нието му е забележително с това, че, първо, схваща борбата на рибите като събитие от края на света (както борбата между Бегемота и Левиатана, вж. по-нататък!) и, второ, е навярно най-старото свидетелство за противоположността на рибите. Приблизително от това време (XI в.) датира апокрифът на едно Йоаново житие, в който двете риби се споменават в несъмнено астрологически смисъл. И двата документа произхождат от кризисната епоха в началото на второто хилядолетие от Христовата ера, за което предстои да говоря по-нататък в това изследване.

Годината 531 се характеризира астрономически с конюнкция на Юпитер и Сатурн в Близнаци. Този знак представлява двойка братя, между които не липсват вътрешни противоречия. Гърците ги схващат като диоскури („момчета на Зевс";), заченатите от лебеда и излюпени от яйце синове на Леда. Полукс бил безсмъртен, докато Кастор споделил участта на хората. Според друго тълкуване Близнаци представляват Аполон и Херакъл или Аполон и Дионис. И двете тълкувания насочват към известно противопоставяне. Впрочем астрономически въздушният знак Близнаци се намира в квадратичен, т. е. неблагоприятен, аспект спрямо конюнкцията от 7 г. пр. Хр. Вътрешната противоречивост на Близнаците може би хвърля известна светлина върху пророчеството за „войната на чудовищата";, които Raschi тълкува като риби. От датата на раждането на Христос следва, както споменахме, Слънце в Близнаци. Мотивът за братята също се появява много рано във връзка с Христос, а именно у евреите християни - респективно ебионити165.

Казаното позволява да се предположи, че гореспоменатото пророчество на Талмуда се основава на астрологията.

Древните астролози навярно са познавали прецесията166. Използва я още Ориген, позовавайки се на наблюденията и изчисленията на Хипарх167, като подходящ аргумент срещу една основаваща се върху тъй наречените морфомати (действителни констелации) астрология168. Този аргумент обаче не важи за правената още в древността разлика между морфоматите и noeta zodia (фиктивните зодиакални образи)169. Ако приемем седемте хиляди години от пророчеството за седемхилядната година от сътворението на света, то годината е 3239 сл. Хр. Дотогава точката на пролетното равноденствие ще да се е преместила спрямо днешното положение с приблизително 18° във Водолея, т. е. в следващия еон. Тъй като астрологът от II или III век е бил запознат с прецесията, можем да се запитаме дали с подобни датирания не са свързани астрологически схващания. Средновековието във всеки случай се е занимавало с изчисляване на максима и магна конюнкциите, например Petrus de Aliaco и Cardanus170. Petrus de Aliaco е определил първата след сътворението на света конюнкция максима Юпитер със Сатурн в Овен в 5027 г. пр. н. e., a Cardanus - десетата в 3613 г. от н. е.171. Но и той, както първият, е приел прекалено голям междинен период до появата на конюнкцията в същия знак. Астрономически това са около 795 години. Следователно въпросната конюнкция ще попадне в 3234 г. от н. е. За астрологическата спекулация този момент е, разбира се, от най-голяма важност.

Що се отнася до 5000-те години, то при тях получаваме годината 1239 от н. е. Така попадаме в епоха, отличаваща се с духовно неспокойствие, революционни ереси и хилиастични172 очаквания и същевременно придала нови сили на монашеството чрез основаването на просешките ордени. Един от най-могъщите и влиятелни гласове, оповестили настъпването на нова духовна епоха, е този на Gioacchino da Fiore (поч. 1202), чието учение е било анатемосано още на Четвъртия Лате- рански събор през 1215 година. Той очаквал в сравнително близко бъдеще отварянето на седмия апокалиптичен печат, т. е. епохата на „вечния евангелизъм"; и на господството на „intellectus spiritualis"; (духовния разум), епохата на Светия Дух. Според него този трети еон е започнал със св. Бенедикт, основателя на Бенедиктинския орден (първият манастир вероятно е построен малко след 529 година).

Един последовател на Йоахим, францисканецът Gerard от Borgo San Donnino, обявява в своето издадено през 1254 година в Париж съчинение „Introductorius in evangeliun aeternum";, че трите основни съчинения на Йоахим представляват вечното евангелие и че през 1260 година то ще замести Христовото евангелие173. Както е известно, Йоахим вижда в монашеството истинския носител на Светия Дух и поради това определя за тайно начало на новата ера животът на св. Бенедикт, който с основаването на своя орден създава организацията на западноевропейското монашество.

Още Petrus de Aliaco смята за Важна епохата на Инокентий III (1198-1216). Според него около 1189 година отново завършва серията от обиколки на Сатурн („completae anno Christi 1189 vel circiter";). Тогава папата прокълнал едно съчинение на абат Йоахим174, както и еретическата доктрина на Алмарик175. Последният е теологическият философ Алмарих от Бена (поч. 1204), който се числи към общото движение на Светия Дух от онази епоха. По същото време се появили просешките ордени на доминиканците и францисканците, „което беше нещо велико и чудесно за християнската църква";. Така че Petrus de Aliaco изтъква като характерни за онази епоха същите явления, които правят впечатление и на нас, като оставим настрана, че ги смята за астрологически предсказани.

С датата на основаването на манастира в Монте Касино се доближаваме значително до 530 година, която според Талмуда е критична. Според Йоахим с нея започва ако не нов еон, то във всеки случай един нов „статус"; на света, а именно епохата на монашеството или царството на светия Дух. „Началото все още е в сферата на статуса на сина, но Йоахим прави психологически вярното предположение, че новият статус, или - както ние бихме казали - новата нагласа, отначало се появява като повече или по-малко латентно подготвително състояние и едва по-късно идва „fructificatio";, цъфтежът и осъществяването. Както видяхме, по времето на Йоахим последното още не е настъпило; наблюдавало се е обаче едно необичайно и широко разпространено неспокой- ствие и раздвижване на духовете. Целият свят усещал възбуждащ духовен повей; та нали това е епохата на нови, нечувани идеи, разпространили се навсякъде чрез движенията на катарите, патаре ните, конкорезаните, валденсите, бедните от Лугдунум, бегхардите, братята на свободния дух, „Brod-durch-Gott";176 и всички подобни.

Тези движения се появяват, поне така изглежда, в началото на XI век. Върху възгледите, изповядвани в тези кръгове, хвърлят ясна светлина събраните от Наhn тогавашни документи. Така например четем:

„И също така те се мислят за богове, по природа и без разлика.

И също, че не им трябва нито Бог, нито божественост.

И също, че те самите са небесното царство.

И също, че са непроменени и в новата скала; че не биха се зарадвали на нищо и нищо не би ги смутило.

И също, че човекът би трябвало да следва повече вътрешния си нагон, отколкото истината на Евангелието, която всекидневно се проповядва. Те казват, че там (в Евангелието) има измислици, които не са верни”.

Тези няколко изречения са може би достатъчни, за да се характеризира духът, господствал в тези движения: става дума за хора, които се идентифицират с Бога (или биват идентифицирани с него), смятат се за свръхчовеци, отнасят се критично към Евангелието, следват вътрешния си глас и смятат небесното царство за вътрешно състояние.

Тоест това са в известен смисъл модерни хора, у които обаче има религиозна инфлация, за разлика от съвременните, чиято психоза се състои в рационалистически и политически терзания. Но не е справедливо тези крайни идеи да се приписват на Йоахим, макар че той принадлежи към голямото религиозно движение и дори е една от неговите най-ярки фигури. Човек се пита какви ли психологически подбуди са накарали него и съмишлениците му да хранят подобни дръзки очаквания като заместване на Христовото послание с вечно евангелие или смяна на втората същ- ност на божеството с третата в господството над еона.

Толкова еретична и бунтарска е тази мисъл, че пораждането й може да се обясни само ако се предположи, че Иоахим се е чувствал носен и подкрепян от едно всеобщо течение на епохата. Той го е възприемал като откровение на Светия Дух, чийто живот и оплодителна сила не са подвластни на никоя църква. Страхопочитанието в това чувство се е подсилвало от съвпадането по време (cинхронността) c началото на сферата на антихристската риба. Вследствие на това човек може да се почувства изкушен да приеме движението за Свети Дух и основните идеи на Иоахим като пряк израз на начеващата антихристиянска психология. Във всеки случай църковната анатема е напълно разбираема, защото в известен смисъл отношението на Йоахим към Христовата църква много се доближава до открития бунт, дори до вероотстъпничеството. Но ако отдадем известно право на убеждението на тези новатори, че са движени от Светия Дух, то едно друго виждане е не само възможно, но и твърде вероятно.

Защото както Йоахим приема, че статусът на Светия Дух е започнал тайно със св. Бенедикт, така може да се предположи, че и Йоахим тайно е предугаждал един нов статус. Той осъзнато е смятал, че осъществява статуса на Светия Дух, така както и св. Бенедикт със сигурност не е имал наум нищо друго освен укрепването на църквата и задълбочаването в християнския начин на живот чрез монашеството. Несъзнавано обаче Йоахим може би е бил обладан - и това е психоло- гически вероятното - от архетипа на духа. Без съмнение той се позовава на едно чувство на страхо- почитание, характерно за всички обладани от архетип. Той е схващал духа в съответствие с догмата - другояче не е било и възможно - като третата същност на божеството, а не като емпи- ричния архетип на духа. Последният не е еднозначен, а е поначало една амбивалентна двойствена фигура, която не само изниква отново в алхимичното понятие за дух, но се появява в най-различ- ни форми още в движението за Свети Дух. Ясни догадки за тази двойствена фигура има още в гностическата епоха. Ето защо за една епоха, съвпадаща с началото на втората ера на Рибите и поради това по необходимост двусмислена, е било естествено вярата в Светия Дух от християнски тип да подпомогне в неговия пробив архетипа на духа с характерната му амбивалентност. Би било неоснователно да смятаме една такава достолепна фигура като Йоахим за едностранчив представител на онзи революционен и анархистичен вихър, в който движението за Светия Дух се превръща на много места. По-скоро можем да приемем, че без да знае, той сам слага началото на нов „статус";, а именно на една религиозна нагласа, предназначена да преодолее и компенсира онази ужасна пропаст между Христос и антихриста, която се образува през XI век. В епохата на антихриста духът се превръща в бездуховност, а живителният архетип постепенно потъва в рационализма, интелектуализма и доктринерството, което неизбежно води до трагизма на модерния свят, надвиснал като дамоклев меч над главите ни. В cтарата формула на триединството, на която се позовава Иоахим, липсва догматичната фигура на дявола, който води съмнително съществуване като mysterium iniquitatis някъде в периферията на теологичната метафизика. Но, почти ни се иска да кажем, за щастие неговото застрашително връщане е предсказано още в Новия завет. Той е толкова по-опасен, колкото по-малко го познаваме. Но кой би го разпознал под булото на благозвучните му имена като всеобщо благоденствие, сигурност на съществуването, мир между народите и т. н.? Той се крие зад идеализми, изобщо зад всякакви „изми";, от които най-лошият е може би доктринерството, най-бездуховното от всички занимания на духа. Днешната епоха трябва да се справи по най-драстичен начин със sic et non (да и не), с абсолютното противопоставяне, което не само политически разкъсва света, но и разполовява сърцето на отделния човек. Трябва да се върнем към първичния жив дух, който тъкмо със своята амбивалентност е и посредник, и обединител на противоположностите, идея, с която алхимията се е занимавала в продължение на много столетия.

Ако еонът на Рибите, както по всичко изглежда, се управлява главно от архетипния мотив за „враждуващите братя";, с приближаването на следващия платоничен месец, на Водолея, ще се постави проблемът за обединението на противоположностите. Тогава злото няма да може да се третира просто като privatio boni, а ще трябва да се признае действителното му съществуване. Но този проблем не ще може да се реши нито от философията, нито от националната икономика, нито от политиката, нито от историческите вероизповедания, а само от позицията на отделния човек.

Движещият мотив за него не е у църковните авторитети, които достатъчно ясно проявиха своя- та колебливост с вековното си изчакване, а пo-скоро у вярващия католик, който непрекъснато и все по-силно е настоявал за него; всъщност това е напорът на архетипа, който се стреми към осъ- ществяване.

Движението За Свети Дух е оказало въздействие върху четирима умове - предвестници на бъдещето. Това са Алберт Велики (1193-1280), неговият ученик Тома Аквински, бъдещият църко- вен философ и познавач на алхимията (заедно с Алберт), Роджър Бейкън (ок. 1214 - ок. 1294), англосаксонският предтеча на естествените науки, и накрая - Майстер Екхарт (ок. 1260-1327), независимият религиозен мислител, който след 600-годишна забрава днес празнува истинско въз- кресение. С право са искали да видят в движението за Свети Дух предшественик на Реформацията. По същото това време през XII и XIII век се слага началото на латинската алхимия, чието духовно съдържание съм се опитал да представя в „Psychologie und Alchemie";. Гореспоменатият образ, „непроменим в новата скала";, има забележително сходство с централната идея на философската алхимия, а именно - с Lapis Philosophorum (философския камък), който се явява като паралел на Христос, „скалата";, „камъка"; и „крайъгълния камък";. Така например Присцилиан (IV в.) казва: „За нас Христос е скала, Исус - крайъгълен камък";177. В един алхимичен текст се говори за „скалата, която била разбита с три удара на Мойсеевия жезъл, така че водите свободно потекли";178. Камъкът се нарича „свещена скала"; и се описва като съставен от четири части179.

Св. Амброаз казва, че водата от скалите е първообраз на кръвта от раната на Христос180: Друг алхимичен текст споменава „водата от скалите"; като равнозначна на универсалния разтворител, aqua permanens181. На своя високопарен език Khunrath дори говори за „Petroleum Sapientum";182. Наасените наричат Адам „скала"; и „крайъгълен камък";183. В своя „Ancoratus"; сред алегориите на Христос Епифаний споменава камък, скала, крайъгълен камък; същото правят Firmicus Maternus и др. Този общ за църковния и алхимичния език образ идва от Първо послание на св. aп. Павла до Коринтяни (10:4) и от Първо съборно послание на св. aп. Петра (2:4).

Така че „новата скала"; заема мястото на Христос, както вечното евангелие трябва да замести Христовото послание. Приемайки Светия Дух в себе си, всеки човек придобива hyiotes, става син Божи, камък, нова скала, в съответствие с Първо послание на св. aп. Петра (2:5): „и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом";184. Тоест тук имаме работа с последователно развитие на учението за духа-закрилник и синовната връзка в съответствие с Лука (6:35): ,,...и ще бъдете синове на Всевишния";, и Йоан (10:34): „Не е ли писано в закона ви: „Аз рекох: богове сте";?"; Както е известно, още наасените са се възползвали от тези указания и с това са станали пред шественици на една част от историческото развитие, което чрез монашеството води към движе- нието за Свети Дух, чрез,, Theologia Deutsch"; - директно към Лутер, а чрез алхимията - към модер- ната наука

Нека се върнем към изобразяването на Христос чрез рибата. Според Doelger рибата като хри- стиянски символ се появява около 200 година в Александрия185, също така кръщелният купел още в ранни източници е наречен piscina (езеро с риби). Това предполага, че и самите вярващи са били риби, както впрочем ни внушава още Евангелието (напр. на Матей 4:19). Христос иска да направи от Петър и Андрей „ловци на човеци";, а чудото на „ловитбата на риби"; (Лука 5:10) се използва от самия него като парадигма за мисионерската дейност на Петър.

Един астрологически аспект на Христовото рождение е предаден пряко от Матей (2:1 и сл.). Маговете от Изтока са тълкуватели на звездите, които от изключителната конетелация правят зак- лючение за изключително раждане. Този анекдот доказва, че още по времето на апостолите Хрис- тос вероятно е бил разглеждан от астрологическа гледна точка или поне е бил свързван с астро- логични митове. Последното става съвсем ясно, ако вземем предвид твърденията на Откровението. Тъй като целият този комплекс от въпроси вече е разработен от по-компетентни хора, можем да се опрем на достатъчно сигурния факт, че в разказите за отсамния и отвъдния живот на Спасителя на някои места прозира астрологична митология186.

Както казахме, има свидетелства преди всичко за съотнасяния към съвременната епоха на рибите както в евангелията („ловци на човеци";, рибарят като първи апостол, чудотворно нахран- ване), така и непосредствено през следапостолическата епоха чрез рибната символика (Христос и неговите последователи като риби, рибата като ястие при агапията187, кръщението в езеро с риби и т. н.). На пръв поглед това означава само, че съществуващите, тъй да се каже, открай време рибни символи и митологеми са асимилирали и образа на Спасителя - явление, което е част от възпри- емането на Христос от тогавашния духовен свят. Доколкото обаче Христос е бил схващан като нов еон, за всеки запознат с астрологията е било ясно, че, от една страна, той е роден като първа риба от епохата на Рибите, а, от друга страна, е трябвало да умре като последен овен (arnion, в Новия завет - Агнец)188 от отминаващия еон на Овена189.



Скачать документ

Похожие документы:

  1. Тайните които винаги сте искали да знаете

    Документ
    ... строителство на човешкото тяло, както и изследваниявърху електричните химични и биологични свойства на ... да се съсредоточавате върху идеята, че в продължение на еони сте били насочвани ... са включени в това, което отнема еони от време. Съществата могат да ...
  2. Катедра «социология»

    Документ
    ... изследвания на Жорж Дюмезил, или на системите на Ролан Барт, дори и върху ... Р( 2003 ). Социология и политика, София: ЕОН Вебер, М. ( 1992 ). Социология на ... И.: България и Пражката пролет 1968, Политически изследвания, р.1, 1993, Христова, Н.: Власт и ...

Другие похожие документы..