Главная > Документ


260 A.Wirth,Aus orientalischen Chroniken, 1894, p. 199

261 L. c, p. 161, 19 f

262 Вж. фиг. 28 8 Psychologie und Alchemie [GW 12, 1972].

263 Scheftelowitz, 1. с, р. 9

264 Важен за тълкуването на Левиатана е един пасаж у Moses Maimonides, More Nebuchim, 1923/24, pars III, cp. XXIII. Kirchmaier го привежда в своите Disputationes zoologicae (Jena, 1736) c думите: ";Говорейки за същите тези неща, рави Моше Маймон казва, че Левиатанът притежава (универсална) комбинация (complexus generalis) от телесни особености, които се срещат поотделно, при различни животни."; (Disputationes zoologicae, 1736, p. 73.) Макар че този представител на просвещението отхвърля мисълта като „безпредметна";, на мен тя ми прилича на архетип (complexus generalis) на „духа на тежестта";.

265 Psychologische Typen [Paragr. 521 ff.] [GW 8, 1960, 1967, 1976].

266 Scheftelowitz, 1. c, p. 10. Cpв. Mameu (12:39 и 16:4), където Христос сочи чудото, станало с Йона, като знак за месианската епоха и първообраз на своята собствена съдба

267 „Pammegethes";.

268 L. с, р. 7 f

269 „Та en Persidi prachthenta."; A. Wirth, 1. c. [„Религиозна беседа в двора на сасанидите, р. 143ff.]

270 Syr. Baruchapokalypse, 29, 1 ff., В: Kautzsch, Apokryphen und Pseudoepigraphen des Altai Testaments, 1900, p. 422 f.

271 Midras Tanbuma 3. Mos. cap. 11, 1, и 5. Mos. 29, 9, цитирано в: Scheftelowitz, Das Fisch-Symbol im Judentum und Christentum, p. 39 f.

272 Baba Batra 74 b. B: Goldschmidt, Der Baby Ionise he Talmud VIII, Berlin, 1929-1936, p. 207. Женският Левиатан вече е убит от Бога, осолен е и така се пази за края на света. Същото е станало и с женския Бегемот. А мъжките са кастрирани, за да не се размножат и да погубят света

273 Те са типична двойка противоположности. Срв. борбатамежду двата дракона в знака „кун"; (хексаграма 2), линия 6 на И Дзин

274 Както в Midras Tanhuma, I. с.

275 Syria XII, Paris, 1931, p. 350-357

276 Virolleaud, La legende de Baal, dieu des Pheniciens. B: Revue d' etudes semit., 1935, p. IX

277 Отглас от това психологическо развитие е може би написаното от Moses Maimonides: „Ho онова, за което Бог най-много говори, е описанието на Левиатана, защото той съеди-нява в себе си онези физически сили (възможности), които у другите животни се срещат поотделно, докато той може и да ходи, и да плува, и да лети."; (More Nebuchim, p. III, c. 23.) Така че Левиатанът е един вид свръхживотно, както Яхве е свръхчовек

278 Confessionum, lib. XIII, ср. XXL

279 Сходен с мотива на разцеплението е мотивът на проникването и пробождането (penetratio u perforatio) в алхимията. Вж. също Йов 26:13: „Ръката Му прободе бягащия змей."; [Текстът на български В Библията е: „Ръката Му е създала бързата скорпия."; - Бел. ред.]

280 Ездра е еврейски текст, писан в края на I Век от н. е

281 F. Cumont, Die orientalischen Religionen im roemischen Heidentum, 1910, p. 283

282 R. Eisler, Orpheus the Fisher, 1921, p. 20

283 De hide et Osiride, Berlin, 1850, cp. VII [pp. 9 и 10]

284 Възкръсналият яде „печена риба"; (Лука 24: 42).

285 Съдове, в които били погребвани вътрешностите на мумифицираните мъртъвци. - Бел. прев.

286 W. Spiegelberg, Der Fisch als Symbol der Seele. Archiv fuer Religionswissenschaft, XII (Leipzig, 1909), p. 574.

287 В цял Египет тази риба се е смятала за свещена. Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, 1904, II, p. 382.

288 Plutarch, 1. c, cp. XVIII [p. 30].

289 Plutarch, 1. c, cp. XLIX [p. 88].

290 Picinellus, Mundus synibolicus, (Koeln, 1681), lib. VI, cap. I

291 Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, II, p. 241 f. Срв. преображението на Христос в присъствието на Мойсей и Илия (Матей 17:4), както и близнаците спасители в Pistis Sophia

292 Свързан с тях изглежда и един момент от Даниил (3) - тримата мъже в огнената пещ, към които се присъединява и четвърти, някакъв „ангел Господен";.

293 Буквално „дъщерите на носилката";, вероятно жените оплаквачки, които вървят пред носилката с мъртвеца. Ideler, Untersuchungen ueber den Ursprung und die Bedeutungder Sternnamen, 1809, p. 11

294 Едно лошо качество на северния вятър („северният вятър сковава от студ"; = студът на злия дух, който „вкоравява сърцата на злите";) подтиква алхимията към една хипотеза за възникването на коралите: „Коралът е вид растение, родено от морето, има корени и клони и по природа е наситено с влага. Но когато вятърът задуха от север, то се втвърдява и се превръща В червено вещество, което моряците виждат под водата и режат парчета от него; когато бъде извадено от водата, то се превръща в камък с червен цвят."; (Allegoriae super librum Turbae, в: Art. aurif., I, 1593, p. 143.)

295 Този трактат не е отпечатан заедно с Turba, както останалите, но изглежда, че спада към същата група. 28. Distinctio съдържа Dicta Belini (Belinus = Аполоний от Тиана).

296 Тук нямам предвид рибата като технически материал. Като такъв тя, разбира се, е била позната още на гръцката алхимия. Ще спомена например „метода на Салманас"; (Berthelot, Collection des anciens alchimistes, Paris, 1887/88, V, vnt, 5) за производство на „кръглите перли";. Като свързващо средство често е било използвано лепило от риба

297 Oт knide, urtica = актиния. Така Plinius (Hist, nat., XXXII,XI, 53) нарича морската актиния

298 От nema= нишка = пипалце

299 N. Caussinus (Polyhistor symbolicus, 1623, s. v. stella) посочва като източник Аристотел

300 Това би могло да бъде и морска звезда, тъй като според автора обвивката й била твърда

301 „Докато се появи един пророк като огън и думите му бяха като огнена пещ.";

302 За това напомня видението на Арислей, в което философите се намират в стъклена къща на дъното на морето и се измъчват много поради невероятната горещина. (Aenigma ex visione Arislei philosophi. В: Art. aurif., 1593, p. 146 ff., и J. Ruska, Die Vision des Arisleus. B: Georg Stickersche Festschrift, 1930, p. 22 ff.)

303 Mus. herm., 1678, p. 246 f. Gloria mundi е анонимен трактат и не е сигурно дали оригиналът му е на латински. Доколкото е известно, той излиза за първи път през 1620 година, и то на немски. Според моите сведения той се споменава едва в трактатите от XVII век. Ценели са го високо и са го възприемали като особено опасен. В Theatr. chem., VI, 1661, на стр. 513 е приведен дълъг цитат от него, който по странен начин умолява читателя да бъде дискретен: „Предупреждавам всички, които притежават тази книга, и ги умолявам в името на Христовата любов да я крият от онези, които са горди, славолюбиви, несправедливи потисници на бедните, високомерни, погълнати от земното, безбожници, самомнителни, лъжливи и прочее недостойни хора, да не допускат това съчинение да попада в ръцете им, ако искат да избегнат Божия гняв и наказанията, които Бог налага на самонадеяните и неверниците.";

304 Novi luminis chemici tractatus alter de sulphure. B: Mus. herm.,1678, p. 606.

305 Georgii Riplei Duodecim portarum axiomata philosophica. B:Theatr. chetn. (1622), II, p. 128.

306 R. Abrahami Eleazaris, Uraltes Chymisches Werk usw. II. Aufl., 1760, p. 79, 81.

307 De igne et sale. B: Theatr. chem. (1661) VI, p. 39.

308 Те са също и синове на Сет, тъй като Хор и Сет представляват едно тяло с две глави.

309 Спонтанно явяващите се в сънищата символи на четириединството по моя преценка винаги указват целостността или цялостната личност. Огънят означава страст, афект, силно влечение, изобщо емоционалните движещи сили на човешката природа, т. е. всичко онова, което включваме в понятието „либидо";. (Вж. по този въпрос писаното от мен в Symbole der Wandlung, 1951.) Когато алхимиците приписват на огъня четворна природа, смисълът е, че цялостната личност е източникът на енергия.

310 Адският огън е идентичен с дявола, на когото авторитет като Artefius (Clavis maioris sapientiae. B: Theatr. chem., 1613, IV, p. 237) приписва външно тяло от въздух и вътрешно от огън

311 Philaletha („обичащ истината";) е псевдоним. А. Е. Waite (The Works of Thomas Vaughan: Eugenius Philaletha, II. Aufl. 1919) предполага, че зад него се крие херметичният философ Thomas Vaughan (1621-1665), хипотеза, която по ред причини е съмнителна. (Вж. А. Е. Waite, Lives of Alchemystical Philosophers, 1888, p. 187, и J. Ferguson, Bibliotheca chemica, 1906, II, p. 194, 197.)

312 От Иарацелзовото понятие „archeus";. Вж. [Jung,] Paracelsus als Arzt [Paragr. 39] [GW 15, 1971]. Rulandus (Lexicon Alchemiae, 1612) дефинира: „Archeus е върховен, благороден и невидим дух, който се отделя от телата и се издига нагоре; той е окултната сила на природата, универсално присъща на всички неща, майсторът, лечителят... разпределителят и организаторът на всички неща.";

313 Знакът трябва да означава магнетизма.

314 Вж. Psychologie und Alchemie [Paragr. 457] [GW 12, 1972].

315 Текстът е от Иаков 3:5-8 и гласи: „Виж един малък огън, каква голяма гора запалва той. И езикът също е огън. Езикът сред нашите членове се оказва... Защото всяко творение, дивите животни и птиците, пълзящите, както и морските животни биват опитомявани и са опитомявани от човешките създания. Но езика си никой човек не може да опитоми. Той е едно неуморимо зло, изпълнено със смъртоносна отрова."; Спомняме си Еклесиаста (9:17): „Думи на мъдреци, изказани се изслушват по- добре, нежели крясък на властелин между глупави”. Обратно, огненият език е също алегория (или символ?) на светия Дух – “ И явиха им се езици, като,че огнени” (Дяния 2:3)

316 P. Nigidius Figulus е живял през I век пр. н. е

317 Tract. I, 31, в: Opera. За Христос като разрушител на предопределената съдба (heimarmene) вж. Pistis Sophia (ed. Carl Schmidt, 1925), p. 21

318 В сънищата огънят често има този смисъл

319 Theobald de Hoghelande, De alchemiae difficult atibus. B: Theatr. chem, (1602), I, p. 163. Цитатът от Mundus гласи (Ruska, Turba philosophorum, p. 128): „Вземи една част бял клей, силно загрят, и една част телешка урина, и една част жлъчка от риба, и една част от субстанцията на клея, без която няма да бъде както трябва."; „Mundus"; е получено чрез арабска транскрибция от Parmenides = (Bar) Mnds. (Ruska, 1. c, p. 25.)

320 „Без кости и кори.";

321 „Corrigia"; (ремък) или „ligaturae"; (връзка) на Афродита. „Ligaturae";, „alligaturae"; (превръзки) и „ligamenta"; (връзки) са амулети за прогонване на болести. „Suballigaturae"; са отровни, магически смеси и т. н. Вж. Du Cange, Gloss., s. v. ligaturae

322 Opsianos lithos = черен камък, обсидиан

323 „Lucidus"; всъщност означава „светъл, светещ";, а също и „бял";, което е противоположно на чернотата. Затова превеждам „светъл"; като „прозрачен";.

324 Textes latins et vieux fratigais relatifs aux Cyranides, ed. par Louis Delatte. Bibl. de la Fac. de Philosophic et Lettres de I'Univ. de Lieges. Fasc. XCIII, 1942, p. 55

325 Hist, nat., Leipzig, 1881-1882, XXXVII, 10

326 Rulandus, Lex. alch., 1613, p. 189, s. v. draconites

327 L. c, p. 128: „Ho ако не се отдели, докато те (драконите) са живи, той никога няма да стане скъпоценен камък.";

328 „Lucidus"; (блестящ, светещ) може да означава и „бял";, т. е. противоположен на черен. Но описанието би подхождало и на обсидиана

329 „Свещеното олово на мъдрите."; От него се извличат mercurius, sulphur и sal (живак, сяра и сол). Joh. Chartier, Scientia plumbi sacri sapientum. B: Theatr. chem., VI, 1661, p. 571

330 Area arcani, B: Theatr. chem., VI, 314

331 De sale et igne, 6: Theatr. chem., VI, p. 131

332 Philosophia reformata, 1622, p. 305

333 Pantheus, Ars transmutationis metallicae, 1519, fol. 9r°.

334 Opera, 1649, p. 317

335 Elenchos, V, 16, 2 [p. 111].

336 Psychologie und Alchemie, III, 5. [GW 12, 1972.]

337 Под това понятие можем да си представим например наследствени влияния, остатъци от живота на предците, макар че тази представа не отразява всичко, което индийците разбират под понятието „карма";.

338 Hymnietsermones. Ed. Th. Lamy, II, 770. (Hymnus deresurrectione CMsti, XXI, 6.)

339 Под заглавието Instructio de arbore solari трактатът е отпечатан в 6. том на Theatr. chem. от 1661 г

340 „Кой от нас може да живее при поядащ огън? Кой от нас може да живее при вечен пламък?"; (Исай 33:14)

341 Отпечатан в С. U. Hahn, Geschichte der Ketzerm Mittelalter, 1847, II, p. 815 ff.

342 Това е в противоречие сЛука (16:8), където .Господарят похвали неверния пристойник, задето постъпилдосетливо";.

343 Макар че сектата на този Johannes е проклеа конкорезаните, от чиито кръгове произхожда цитираногш Откровение на св. Йоана Богослова. В: Summa Fratris Reinei (De propriis opinionibus Joh. de Lugio) се казва: „Той твърди, че този свят е от дявола."; (Hahn, 1. с. I, р. 580.)

344 Johannes de Rupescissa, La Vertu et la propriete de la quinte essence. Lyon, 1581, p. 31: „Тъй като нашето намерение е да задоволим и дадем сили на бедните проповедници на Евангелието (hommes evangelisans) чрез нашата книга, така че техните молитви и жалби да не бъдат напразни и да се изгубят в това дело, и те да не срещат големи пречки по пътя към целта, аз ще им разкрия и предоставя една тайна, взета от лоното на природните тайни, която е нещо достойно за удивление и почит."; В трактата на Rupescissa De confectione veri lapidis (в: Gratarolus, Verae alchemiae artisque metallicae, citra aenigmata etc. Basileae, 1561, II, p. 229) се среща необичайното за алхимичната литература обръщение „Credas, vir Evangelice"; (Вярвай, евангелисте). Първоначално това навярно е било „homme evangelisant";.

345 Altkirchenslavisch-griechisches Woerterbuch des Codex Suprdsliensis, 1935.

346 Dragomanow (Sbornik za narodniya umotvereniya, Sofia, 1894, Bd. X, p. 7) отбелязва относно „своя особ"; само това, чесъществува циганска легенда, според която на дявола било попречено да създаде света посредством горящ пясък

347 „Външността на дяволското тяло е Въздухът, скритотов него обаче е огън."; (Artefius, Clavis maioris sapientiae, в: Theatr. chem., 1613, IV, p. 237.)

348 „А двете риби ... изглежда означават онези две лица, които управляват народа ... царят и жрецът"; (Liber de diversis quaestionibus LXXXIII, Willy. Извеждането на двете риби от двете животни в 4. Ездра 6:49 и сл. (Hans Soederberg, La Religion des Cathares, 1949, p. 97) ми изглежда съмнително. Мястото гласи: „Тогава ти задържа две от съществата, които беше създал, едното нарече Бегемот, а другото -Левиатан. Но ти ги раздели едно от друго"; и т. н. Тази картина не съответства особено на двете риби от катарския текст.

349 „Така нашият бог Исус Христос е нашият цар. Той е също и нашият жрец завинаги, според както е наредил Мелхиседех"; (Augustinus, 1. с. 1)

350 Кр. XVI ed. Oehler [I, p. 266].

351 Michaeol Psellus, De daemonibus, в: Marsilius Ficinus, Auctores Platonici (1497), fol. N. V, v°.

352 Panoplia dogmatica. B: Pair. Graec, CXXX, col. 1290 ff. Името се среща и като Zigabenos

353 Това тълкуване съответства на съвременните астрологични схващания.

354 За тези символи вж. Е. Neumann, Ursprungsgeschichte des Bewusstseins, 1949.

355 Georgii Riplaeus, Chymische Schrifften, 1624, p. 35.

356 L. с, р. 33 f.

357 От по-новата литература по този въпрос W. Laiblin, Vom mythischen Gehalt unserer Maerchen, B:Schloz und Laiblin, Vom Sinn des Mythos, 1936

358 У гностиццте на Иреней демиургът е по-младият брат на Христос, както се каза по-горе.

359 Musaeum hermeticum, 1678, p. 343.

360 Прозрачността на водата означава, че на несъзнаваното се отдава внимание (ценност, злато). Това е жертва, принесена на духа на извора. Срв. видението на Amitayur-Dhyana-Sutra в Symbolik des Geistes [Paragr. 913 ff.] [GW 11, 1963 и 1973].

361 Вж. глава XII

362 Вж. Psychologie und Alchemie [CW 12, 1972], s. v. coniunctio, passim.

363 Ихтис (Христос, или Атис) е храната, която дава безсмъртие.

364 „Echenaies е малка риба, дълга около половин стъпка (semipedalis), a името 0 идва от факта, че тя спира корабите, като се залепва за тях, така че Въпреки ветрове и бури корабът изглежда като закотвен в морето и не може да помръдне... Затова на латински тя се нарича „гemora"; забавяне";)."; (Du Cange, Glossarium, s. v. „Echenaies";. Цитирано no ръкописен бестиарий.) Този пасаж е взет буквално от Isidorus Hispalensis, Liber etymologiamm, Basel, 1489 (XII, Vl). Тук името на рибата е „echinus";, което буквално означава морски таралеж. Поради радиалната си конструкция това животно попада в един клас с морската звезда и медузата

365 Че силата на echeneis е от магическо естество, показва легендата, според която, ако се пусне осолена в една мина, тя ще привлече златото и така то може да се извади на повърхността. Вж. Jac. Masenius, Speculum imaginum veritatis occultae, 1714, s. v. Echeneis. „Магнит"; се нарича и амонячният разтвор, който, прибавен към метални разтвори, „моментално привлича всичко ценно, което се съдържа в тях, било то злато или тинктура, на дъното на колбата";. (Lexicon medico-chymicum, 1711, p. 156.)

366 Dictionnaire mytho-hermetique, 1758, s. v. Magnes.

367 Вж. пo този въпрос Psychologie und Alchemie [Paragr. 425 ff.l [GW 12, 1972].

368 Berthelot казва за „magnesie";: „До XVIII век думата няма нищо общо с магнезия на днешните химици."; (Alch. grecs. Introd., p. 255.) У Плиний и Dioscorides тя означава магнитният железен камък

369 Mylius, Phil, ref., 1622, p. 31

370 Corpus magnesiae представлява „коренът на затворения дом";, „утробата";, в която са съединени Слънцето и Луната. (Aurora consurgens. В: Art. aurif., 1593, I, p. 191.)

371 Mylius нарича десетата степен на процеса „exaltatio, което е изкусното облагородяване на нашата избелена magnesia"; (p. 129). Затова Rosarium philosophorum (Art. aurif., II, p. 231) казва: „Magnesia - това е пълната луна.";

372 Sermo XXI

373 Von hylealischen Chaos (m. нар. „Confessio";), 1597, p. 5 f.

374 „Magnesia - жената."; Rulandus, Lexicon alchemiae, p. 317

375 Ho около Александрия и Троя имало магнетичен камък „от женски пол и напълно безполезен";. (Rulandus, 1. с, р. 315.)

376 Duodecim tractatus. В: Theatr. chem., 1613, IV, p. 499 ff.

377 Berthelot, Alch. grecs. Introd., p. 255.

378 „Magnesia е водна смес, втвърдена Във въздуха, която устоява на огъня, пръстта на камъка, нашия живак, сместа на веществата. Всичко вътре е живак."; (Rulandus, p. 317.)

379 Rosinus ad Sarratantam (Art. aurif., I, p. 311). Rosinus е всъщност Zosimos, изопачен от арабската транскрипция.

380 De arte metallicae metamorphoseos et Philiponum liber singularis. Basileae, 1576. Отпечатано 8 Theatr. chem., 1602, I, p.44

381 Phil. chem. B: Theatr. chem., 1602, I, p. 497. На това място авторът излага разбирането си за „ашта гегит"; (душата на нещата): „Тялото... на всяко нещо е затвор, където силите на душата на нещата са заключени и оковани, така че природният дух не може свободно да им въздейства. Духът на тези невъзприемани неща, във връзката му със субекта, е сходен с непоколебимата вяра у човека и има същото въздействие."; Затворените в телата божествени сили не са нищо друго освен разтворения в материята Дионис.

382 De civitate Dei, XXI, cap. IV. По същия начин св. Августин се удивлява на негасената вар (calx viva): „He е ли чудно, че тя се запалва тъкмо когато се угаси?";

383 Emblemata, Patavii, Padua, 1661. Embl. CLXXI, p. 715 a.

384 В: Commentariorum alchymiae, 1606, pars II, lib. V, cp. xvu

385 Duodecim tractatus de lapide philosophorum, в: Theatr. chem., 1613, IV, p. 499.

386 Според мене изключителното значение на водата в алхимията идва от гностични източници: „Почитат също и водата и вярват в нея като в Бог, като дори твърдят, че животът е произлязъл от нея."; (Epiphanius, Panarium, LIII cp. I.)

387 Ars chemistica, B: Theatr. chem., 1602, I, p. 252.

388 Berthelot, Alch. grecs, II, Ш, p. 57. Демокрит пише, че тази аксиома му е разкрита от неговия покоен учител. Синезий в своя трактат, отправен към Диоскур, жреца на Серапис (Berthelot, 1. с. II, Ш), твърди, че учителят на Демокрит е бил Ostanes и той е авторът на аксиомата.

389 „Vegetabilis"; в нашите текстове означава „жив";, когато се отнася за живака, и „съживяващ";, когато се отнася за квинтесенцията.

390 Вж. Psychologie der Uebertragung [Paragr. 433 ff.] [GW 16, 1958 и 1976] и Symbolik des Geistes [Paragr. 429] [GW 9, 1976].

391 Psychologische Typen [Paragr. 315 ff.] [GW 6, 1960, 1967 и 1976].

392 Idea perfecta philosophiae hermeticae. B: Theatr. chem., 1661, VI, p. 152. Първото издание на трактата датира от 1630 година. За Colesson изглежда не се знае нищо

393 „Има определена истина В естествените неща, която не се вижда с външното око, а се възприема само с ума, и философите са познали тази истина и са установили, че тя върши чудеса"; (Speculativa philosophia. В: Theatr. chem., 1602, I, p. 298).

394 Pernety, Dictionnaire mytho-hermetique, 1758, s. v. aiman.

395 John Pordage (1607-1681), алхимик и мистик, нарича вътрешния „вечен"; човек „извлечение и обобщаващо понятие за макрокосмоса";. (Sophia. Amsterdam, 1699, p. 34.)

396 Тази идея получава пълно развитие 200 години по-късно в монадологията на Лайбниц, за да бъде след това напълно забравена за други 200 години заради естественонаучното триединство - време, пространство, причинност. Херберт Зилберер, също занимавал се с алхимия, пише: „Почти ми се иска да се потопя изцяло в езика на образите и да нарека това най-дълбоко подсъзнание нашето вътрешно небе с неподвижни звезди..."; (Herbert Silberer, Der Zufall und die Koboldstreiche des Unbewussten. Schriften zur Seelenkunde und Erziehungskunst. Hrsg. von O. Pfister. Heft III, 1921, p. 66.) Повече no този въпрос вж. в моето съчинение Der Geist der Psychologie, Eranos-Jahrbuch XIV, 1946

397 „He че искам от тях богатства или дарове, а че бих ги снабдил грижливо с духовни дарове"; (1. с, р. 10).

398 „Цялото изпълнение на предписанията се състои в съчетаването на хармонично свързващи се тела"; (р. 43). В Interpretatio cuiusdam epistolae Alexandri Macedonum regis (Art. aurif., 1593,1, 384) се казва: „И знай, че нищо не се ражда без мъж и жена."; A Tractatulus Avicennae (Art. aurif., I, p. 422) пише: „Бракът е сливане на противоположности."; Вж. по този въпрос писаното от мен за coniunctio в Psychologie der Uebertragung [GW 16, 1958, 1976]

399 Датирането на тези текстове е много несигурно. Може и да греша, но мисля, че Morienus е по-старият.

400 L. с, р. 276 f. Това е алюзия за Първо съборно послание на св. aп. Петра (2:4 и сл.): „Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен, и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом...";

401 В съществуването на подобен страх имах възможност да се убедя на място

402 „Хермес три пъти един.";

403 Учение за разкриването на религиозната истина

404 P. Victor White, O. P., беше любезен да насочи вниманието ми към понятието „Veritas prima"; у св. Тома Аквински (Summa theologica, II, II, I, 1 и 2): Тази „първа истина"; е невидима и непозната. Тя, а не догмата, е в основата на вярата.

405 С това не искам да оспорвам легитимността и важността на догмата. Църквата не се занимава само с хора, които имат собствен религиозен живот, а и с такива, от които не може да се очаква повече от това да смятат едно учение за истина и да се задоволят с тази формула. Голямото мнозинство „вярващи"; вероятно не надхвърля тоВа равнище. За тях догмата запазва ролята си на магнит и може да претендира за „окончателна"; истина.

406 „Да.бъде, както е, или да не бъде изобщо.";

407 Както и в Psychologie und Religion [GW 11, 1964 и 1974], Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Vnbewussten [GW 7, 1964 и 1974] и (заедно с Рихард Вилхелм) в Das Geheimnis der Goldenen Bluete [GW 13].

408 За значението на осъзнаването по отношение на митоло-гичната символика вж. Erich Neumann, Ursprungsgeschichte des Bewusstseins, 1949

409 За съжаление тук не мога да обясня подробно, а още по-малко да докажа това твърдение. Както показват експериментите на Rhine Върху извънсетивното възприятие, засиле¬ният емоционален интерес или екзалтацията като преживявания до известна степен се съпровождат от феномени, обяс¬ними само с психичната относителност на времето, пространството и причинността. Тъй като архетипът по правило се отличава с нуминозност, той може да породи екзалтацията, която се съпровожда от така наречените феномени на синхронистичност. Те се състоят в смислово съвпадение на два или повече каузално несвързани факта. Повече по този въпрос читателят може да намери в моето съчинение Die Synchronizitaet als ein Prinzip akausaler Zusammenhaenge, 1952 [GW 8, 1967].

410 Битие 1:7

411 Йоан 4:10

412 Магнитът

413 Elenchos, V, 9, 18 f.

414 Йоан (10:9): „Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси...";

415 Дали това не се отнася за онези, които са затворили очи за света?

416 Сравнението с нафтата се среща и у последователите на Василид (Elenchos, VII, 24, 6 f.). Там то се отнася за сина на върховния архонт, който подхваща „мисълта за блажената синовна връзка";. Тук изложението на Иполит изглежда малко объркано

417 Тук следват още сравнения, и то, забележете, същите, както след цитирания no-горе пасаж (Elenchos, V, 9, 19).

418 Elenchos, V, 17, 8 ff.

419 „И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий.";

420 Тук, както и на предишните места за магнита в Elenchos, отново се споменават електронът и чайката, като се набляга на центъра (kentron) на птицата

421 Elenchos, V, 21, 8. В алхимията светлинният лъч (radius) играе аналогична роля. Dorneus (Theatr. chem., 1602, I, p. 276) говори за „невидимите лъчи на небето, които се събират в центъра на земята"; и там, по думите на М. Maier (Symbola aureae mensae, 1617, p. 377), светят с „божествена светлина, подобно гранат";. Чудотворната материя се извлича от „лъча"; и представлява неговата „сянка"; (umbra), както се казва в Tractatus aureus Hermetis (De arte chemica, 1566, p. 15). Aqua permanens се извлича от слънчевите и лунните лъчи с помощта на магнита (Mylius, Philosophia reformata, 1622 , p. 314) или слънчевите лъчи се съединяват в „сребърната вода"; (Amelia occulta, в: Theatr. chem., 1613, IV, p. 563).

422 „И затова върховната сила, виждайки своята стабилност в Бога, я предава на най-нисшите, за да могат да разграничават добро и зло. В този съюз живеел Адам и докато съюзът траел, той притежавал силата на всички по-нисши създания в своята най-висша сила. Както когато магнитът упражнява силата си върху иглата и я привлича към себе си, иглата получава достатъчно сила, за да я предаде на всички игли под нея, които тя издига и привлича към магнита."; (Ed. Pfeiffer, XL: Von der ubervart der Gotheit, Leipzig, 1845/57, p. 496 f.)

423 Вж. Psychologie und Alchemie [Paragr. 127 ff. [GW 12, 1972]; Gestaltungen des Unbewussten [GW 9/1, 1976].

424 Panarium XXXI, Kp. V

425 [„Бащата, който е лишен от съзнание и субстанция, не е нито мъжки, нито женски.";] Elenchos, VI, 42, 4 (Quispel, Notesur „Basilide";, p. 115).

426 Vulgata versio - латински превод на Библията, утвърден на Тридентския църковен събор през 1546 г. - Б. ред.

427 Деяния 17:30

428 Вж. Hermetica, I, lib. IV, 3 f. (ed. Scott), където е описан съдът, пълен с разум, който Бог изпратил на земята. Хората, чието сърце жадувало съзнание (gnorizousa epi ti gegonas), можели да се потопят в съда (baptizein) и така да придобият разум. В lib. I, 21 се казва: „Бог рече: Изпълненият с разум (ennous) човек трябва да познае сам себе си.";

429 Също и metanoeite („покайте се";) на Кръстителя (Матей 3:2)

430 Вж. „to tes agnoias hamartema";, „грехът на неосъзнатостта"; у Климент Римски (Horn., XIX, ср. XXII отнасящо се за слепия по рождение (Йоан 9:1).

431 Polyhistor symbolicus, 1623, p. 348: „Бог, по-рано бог на отмъщението, който всявал хаос в света с гръм и мълнии, се успокоил в скута, не, в утробата на една девица и бил пленен от любовта.";

432 Die Gestalt des Satans im Alten Testament, в: Symbolik des Geistes

433 Из Rgveda, 10, 129, B: Deussen, Allgemeine Geschichte der Philosophie, Leipzig, 1906/15.

434 Последното е спорно. Учителят казва: „Богът в божеството е духовна субстанция, така непроницаема, че никой не може да каже, че тя не съществува (niht ens). Да се каже, че е нещо, би било повече лъжа, отколкото истина."; (Pfeiffer II, p. 268, 24 ff.)

435 „Към нея няма път, тя е отвъд всички пътища."; (Pfeiffer II, 288, 24 f.)

436 „... че той се хвърля в незнанието, което е Бог";, 1. с. II, 496, 21. Вж. no-горе за agnosia на божеството.

437 Краят иа проповедта „Renovamini autem spiritu"; (Еф. 4:23). L. c, p. 320, 27 ff.

438 Колкото и да е странно, някои хора смятат за моя слабост това, че се Въздържам от метафизични преценки. Съвестта на учения не му позволява да твърди неща, чиято вероятност не може да докаже или поне да покаже като вероятни. Няма случай някое твърдение да е предизвикало появата на съответното нещо в живота. „Каквото Той каже, става"; е привилегия единствено и само на Бога.

439 В системата на Барбело-гнозиса (1. с, 29, 4) еквивалент на София е, която „потъва в по-долните сфери";. Името й означава „носеща товар"; или „сладострастна";. Последното значение е по-вероятно, защото тази гностическа секта е вярвала, че може отново да събере Барбело с изгубената в света пневма посредством сексуалния акт. У Симон Маг Елена, meter (майката) и ennoia (мъдростта), е тази, която „слиза в по-долните сфери... и създава тамошните сили, ангели и небесен свод";. Силите на долния свят я задържат принудително (Irenaeus, I, 29, 1-4). Нейно съответствие е много по-късната алхимична представа за „anima in compedibus (душата в окови) (Dorneus, Speculativa philosophia, в: Theatr. chem., 1602,I,p. 298; Philosophia chemica, 1. c, p. 497; Mylius, Philosophia reformata, 1622, p. 262; Rosarium philosophorum, &:Art. aurif., 1593, II,p. Ϊ84; Platonis liber quartorum, в: Theatr. chem., 1622, V, p. 185 f.; Blasius Vigenerus, De igne et sale, в: Theatr. chem., 1661, VI, p. 19). Идеята идва от гръцката алхимия и се среща у Zosimos [Berthelot], Alch. grecs, III, XLIX, 7, преведено в Psychologie und Alchemie [Paragr. 456 f.]. В Liber quartorum тя е от сабейски произход. (Вж. цитата у Chwohlsohn, Die Ssabier und der Ssabismus, II, 1856, p. 494: „Веднъж обърнала се към материята, душата се влюбила в нея и изгаряйки от желание да изпита телесна наслада, вече не искала да се отдели от нея. Така се родил светът.";) У валентинианците София Ахамот е Осмицата. В Pistis Sophia тя е дъщерята на Барбело. Заблудена от измамната светлина на демона Аутадес, тя попада в плен на хаоса. Иреней (I, 5, 2) нарича демиурга Седмица, а Ахамот - Осмица. В I, 7, 2 той казва, че Спасителят е съставен от четири неща като повторение на първата Четворка. Отражение на Четворката са и четирите елемента (I, 17, 1), както и четирите светлини около автогенезиса на Барбело-гнозиса (I, 29, 2).

440 Тук става дума за интеграцията на цялостната личност, за която се загатва с подобни думи и в споменатия по-горе богомилски документ за дявола като създател на света. Той също намира онова, което му е „присъщо";.

441 Матей (7:14): „Защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота.";

442 Наричан още Калипас - „с хубави деца"; или „хубавото дете";. Elenchos, V, 7, 4.

443 Според Хипократ едно момче на седем години е половин баща. Elenchos, V, 7, 21.

444 Archegonos е родоначалникът.

445 С изрично позоваване на Матей (19:17): „Никой не е благ освен един Бог.";

446 От друга страна, не мога да се освободя от впечатлението, че понякога сънищата по странен начин изопачават нещата. Може би това е навело Фройд на странното предположение, че сънищата скриват и изопачават по „морални"; подбуди. Но това схващане противоречи на факта, че те често правят тъкмо обратното, поради което аз съм по-склонен да се присъединя към разбирането на алхимиците, че Меркурий (несъзнаваният Нус) е шут.

447 Това не се отнася за фройдовия „психоаналитичен"; метод, който отхвърля представеното съдържание на съня като „фасада";, защото, изхождайки от психопатологията на хистерията, предполага, че мотивът на съня са неприемливи желания. Това, че сънят, също както и съзнанието, има нагонна основа, няма връзка нито със смисъла на съновиденията, нито с този на съзнаваните съдържания, защото и в двата случая същественото е какво психиката е направила от инстинктивния импулс. Забележителността на Партенона се състои не в това, че е направен от камък или че е построен заради амбицията на атиняните, а в това, че е Партенонът

448 Това отговаря на същността му на Логос и второ лице в Троицата.

449 Макар че това схващане се отхвърля от църквата

450 Тук са съчетани три различни значения на Христос. Подобни сливания са характерни не само за гностическото мислене, а и изобщо за образите на несъзнаваното

451 S. Gregorius Magnus, Expositiones in librum 1 Regum, lib. I, cap. I: „Защото Бог и човекът са един Христос... Това, че тoй е един, показва, че е несравним."; В съответствие с духа на епохата, неговата несравнимост или уникалност се обяснява с „excellentia virtutis"; (възвишената добродетелност). Но тя е значима сама по себе си

452 В българския превод вместо „гърди"; е „милувки";. - Б. пр

453 „Той й поднесе розовите си (!) устни за целувка."; Libergratiae spiritualis etc. Beatae Melhildis Virginis, 1522

454 S. Gregorius Magnus, Patr. Lai. T. LXXIX, col. 23. Вж. Йеремия (31:22): „Жена ще спаси мъжа.";

455 L. с, fol. А, VII г°. Четворността се отнася за Четвероевангелието.

456 Например между Зевс и Хера на „хълма Гаргарос"; (Илиада, XIV и нататък).

457 Според древноегипетските представи Бог е едновременно „баща и майка";, той „опложда и ражда сам себе си"; (1. с, р. 97). Индийският Праджапати се съвкуплява с отделената от него женска половина.

458 Budge, The Gods of the Egyptians, 1904, I, p. 310 f.

459 За тази идея съм задължен от един доклад за архетипните основи на Кеплеровата астрономия, изнесен в нашия Цюрихски кръг от проф. Wolfgang Pauli.

460 [Фауст, I част, Кабинетът.] (Превод Кр. Станишев.)

461 Тук текстът цитира Одисеята XXIV, 2. (Превод – Георги Батаклиев - бел. ред.)

462 Даниил (2:34): „Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила."; Става дума за камъка, който разбива железните и глинени нозе на истукана

463 Има се предвид „lethargia"; - състояние на сън и забрава като това на мъртвите. „Вътрешният човек"; е затворен и погребан в телесния човек. Той е „душата в окови"; или „в затвора на тялото";, както казват алхимиците. „Lethe"; съответства на съвременното понятие „несъзнавано";.

464 Ancoralus, Leipzig, 1915, 40. Вж. Даниил (2:35): „А камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя.";

465 Вж. Пс. 81, 6. На него се позовават Лука 6:35 и Йоан 10:34

466 Йотор = Йетро, жрец на Мидиам и тъст на Мойсей

467 Жената на Мойсей

468 Това вероятно е алюзия за пневматичната природа на „потомството"; на Мойсей, тъй като - според Elenchos, V, 7,41 - Египет е тялото.

469 Вж. студията на Marie-Louise von Franz, Die Passio Perpetuae. Versuch einer psychologischen Deutung, Zuerich, 1951.

470 [Elenchos, V, 8, 4 (p. 89).] Тези думи се съдържат в староеврейския вариант на Книга на пророк Исая 28:10, където

описват какво хората „с мънкащи уста и на чужди език ще говорят към тоя народ";. Преводът е: „Защото всичко е заповед върху заповед, заповед върху заповед, правило върху правило, правило върху правило, тук малко и там малко.";

471 Битие 44:5

472 Roscher, Lexikon der griechischen und roemischen Mythologie, s. v. „Kureten";, 1608, 45

473 L. c, Kol. 1607, 52. Слизането от мозъка може би е алюзия за древната представа, че спермата слиза в гениталиите от главата през гръбначния стълб

474 Symbolik des Geistes [Paragr. 278] [GW 13, 1978].

475 Roscher, 1. c, s. v. „Korybos";, Kol. 1392, 47, където с даден пълният текст

476 Алхимиците са го формулирали много сполучливо: „Perfectum поп perficitur"; (Съвършеното не е завършено).

477 Elenchos, V, 8, 22 описва pneumatikoi като „надарени с разум, съвършени хора";; вижда се, че притежанието на anima ratiohalis (разумна душа) е онова, което прави „духовния"; човек.

478 Elenchos, V, 8, 21. Η. Cramer (Bibl.-theol. Woerterbuch der neutestamentlichen Graezitaet, 1915) дава като значение на teleios „цялостен, съвършен, на който ншцо не липсва, достигнал целта на предназначението си";. W. Bauer (Griechisch-deutsches Woerterbuch zu den Schriften des Neuen Testaments, 1936) посочва във връзка с възрастта значе- нието „зрял, пълнолетен";, а във връзка с мистериите - „посветен";. J. В. Lightfood (Notes on the Epistles of St. Paul, 1895) пише (p. 173): „Τέλειοs е онова, чиито части са напълно развити, за разлика от ολόκληροs, онова, на никоя част от кое- то не липсва нищо, „напълно израслото";, за разлика от νέπιοs (невръстното, детското), или παιδία (детството)."; Τέλειοs е човекът, който е приел Нуса. Той притежава gnosis (познание). Вж. Ch. Guignebert: Quelques remarques stir la perfection (τελείωσιs) et ses voies dans le mystere Paulinien (Някои бележки за съвършенството и пътищата към него в Павловото тайнство) (Rev. d'hist. et de phil. rel., 1928, p. 419). J. Weiss (Das Urchristentum, 1914, p. 449) обяснява, че тъкмо „съзнанието за несъвършенството и волята за напредък са признаци на съвършенството";. Той се. позовава на Epiktet (Enchiridion, 1783, 51, 1 f.), където се казва, че онзи, който е решил да прогресира (προκόπτειν), предварително е вече „съвършен";.

479 За първи път се споменава в Elenchos, V, 8, 19 и 22.

480 Tractatus aureus, 1610, p. 43.

481 Публикувано през 1562 от Adam von Bodenstein (Sudhoff III, p. 249).

482 B: De causis morborum invisibilium, das ist, von den unsichtbaren krankheiten und iren ursachen, в началото на 4. книга се казва за мумията: „Всички сили на билките и дърветата се намират в мумията; не само силите на растенията, израсли от земята, но също и на водата, всички свойства на металите, всички качества на маркасита, есенцията на благородните камъни. Как да преброя всички тези неща и да ви назова с имена? Всички те са вътре в човека, ни повече, ни по-малко силни и мощни, в мумията.";

483 Argumentum in primum librum anatomiae idechtri (Sudhoff III, p. 462).

484 В съответствие с това мумията е защитно лекарство (De Mumia libellus, Sudhoff 1/3, p. 375).

485 De vita longa, lib. IV, cap. VII (Sudhoff 1/3, p. 284), 23 1

486 Anatomiae liber primus, I (Sudhoff 1/3, p. 462).

487 Zohar, fol. 91, col. 368. Цит. в: Schoettgen, Horae hebraeicae et Talmudicae II, 1733/42, p. 16.

488 Elenchos, V, 8, 20 f.

489 Битие 28:17

490 In Genesim homilia, XI, 3: „И да можеш да видиш доброто, и да вземеш от него живата вода, която ш,е бъде в теб като извор, вливащ се във вечния живот.";

491 L. с. I, 2

492 In numeros hom., XVII, 4: „Защото тези райски градини над водите са подобни и сродни с рая, в който се намира дървото на живота. Тези води можем да ги изтълкуваме или като писаното от апостолите и евангелистите, или като подкрепата, давана от ангелите и небесните сили на такива души; така те биват наквасени и залени, и подхранени с всичкото знание и разум на небесните неща; макар че нашият Спасител е също и реката, която носи радост в Божия град; и самият Свети Дух е тази река, и реки извират от утробите на всички, които са обладани от него.";

493 Вж. ценния обзор върху патристичната алегорика на Hugo Rahner S. J., Flumina de ventre Christi, Biblica, Bd. 22, 1941, p. 269 ff. Горният текст е на с. 370, а източникът му е Hippolytus, Danielkommentar (I, 17)

494 Elenchos, V, 8, 34

495 „У него има нещо от характера на „фокусник";.";

496 Превод Георги Батаклиев. - Б. ред

497 Протей има много общо с Хермес: преди всичко ясновидската дарба, а също и способността да се преобразява. Във Фауст той съветва хомункулуса как и къде да започне

498 При посещението ми в древната пагода на Турукалукундрам (Южна Индия) един местен брамин ми обясни, че отвън старите храмове нарочно са целите покрити с неприлични сцени, за да напомнят на обикновените хора за сексуалността. Духът бил голяма опасност, защото Яма (богът на мъртвите) веднага би прибрал тези хора („несъвършените";), ако непосредствено, без подготовка, тръгнат по духовния път. Еротичните изображения трябвало да напомнят на хората за тяхната dharma (закон), която им повелява да живеят обикновения си живот. Едва когато са изпълнили своята дхарма, те могат да поемат по духовния път. Неприличните картини са предназначени да събуждат еротичното любопитство у посетителите на храма, за да не забравят своята дхарма; инак те няма да я изпълнят. Само човек, който е съответно подготвен чрез своята карма (съдба, определена от неговите дела в предишните му съществувания) и призван за духовен живот, може без риск да пренебрегне тази повеля, защото за него тези изображения не означават нищо. Затова на входа на храма стоят две изкусителки, които трябва да подмамват хората да изпълняват своята дхарма, защото само така обикновеният човек може да постигне пo-висше духовно развитие. Храмът символизира целия свят, затова в него са изобразени всички човешки дейности, и тъй като хората постоянно мислят за секса, то и по-голямата част от изображенията са от еротично естество. Затова и lingam (фалосът) се намира в свещената дупка на Adyton (светая светих), в garbha grha (дома на утробата). Този брамин беше тантрист (схоластик; tantra = книга).

499 Образец за това е лишеният от мъжеството си Атис и жрецът на Елевзис, празнуващ свещения брак, който е ставал импотентен, изпивайки отвара от бучиниш

500 Вж. Мат. (5:8): „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.";

501 Съкратено от Илиада, XIV: „Аз ще отида да видя във земните плодни предели /бог Океана, баща на безсмъртни, и майка ни Тетис.";/ „... и даже водите на бог Океана - /родно начало на всичко, което в света съществува."; (Превод Александър Милев и Блага Димитрова. - Б. ред.)

502 „Йота"; (ten mian keraian), най-малкият гръцки писмен знак, съответстващ на точката на i (какъвто знак в гръцкия не съществува). Вж. Лука (16:17): „Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една йота от Закона да пропадне."; Също и на Матей 5:18. Това трябва да е източникът на символа „йота";, както смята и Иреней (Adv. haer., I, 3, 2).

503 Elenchos, VIII, 12, 4 ff. Всичко това е гностическа парафраза на Йоан (1) и същевременно съдържателно описание на психологическата цялостна личност. Същата връзка, каквато „йота"; има с цялостната личност, има и староеврейската буква „йод"; с „камъка"; в кабалата. Първият човек Адам се символизира от кукичката на „йод"; (Schaare Keduscha, III, I).

504 Enneaden, VI, 9, 8. Hrsg. von O. Kiefer, 1905, Bd. I, p. 126

505 Вж. Gestaltungen des Unbewussten [GW 15, 1971 и 9/1 1976].

506 Bousset (Hauptprobleme der Gnosis, 1907, p. 321) казва: „(Гностиците вярват), че хората или поне някои хора от самото начало носят в себе си един по-висш елемент, произлизащ от света на светлината, който им дава Възможност да се издигнат над света на Седемте в по-висшия свят на светлината, на непознатия Баща и небесната Майка.";

507 Fr. Meerpohl, Meister Eckharts Lehre vom Seelenfuenklein, Abhandl. zur Phil, und Psych, der Relig. H. 10, 1926.

508 Irenaeus, Adv. haer., I, 24. Pneumatikoi съдържат малка част от плеромата (II, 29). Вж. учението на Satorneilos y Hippolytos, Elenchos, VII, 28, 3

509 Macrobius, Commentarium in Somnium Scipionis, XIV, 19

510 Elenchos, V, 19, 7

511 Тази представа се среща отново в алхимията в най-различни варианти. Вж. Michael Maier, Symbola aureae mensae, 1616, p. 380, и Scrutinium chymicum, 1687, Emblema XXI: „Царят, плуващ в морето и викащ със силен глас: „Който ме извади, ще получи голяма награда."; Вж. също Aurora consurgens I (Hrsg. Von Franz), p. 57: „Затова виках нощ след нощ, докато гласът ми прегракна: кой е човекът, живял, знаещ и разбиращ, който ще освободи пленената ми в пъкъла душа?";

512 Elenchos, V, 21, 2.

513 Вж. видението, описано от F. G. Wickes, The Inner World of Man, 1933, p. 245. Това е типична символика на индивидуацията: „Тогава видях, че на стълба виси човешка фигура, съдържаща в себе си цялата самота на света и пространствата. Сам и безнадежден, този човек висеше, вперил поглед надолу в празнотата. Дълго време той вися с вперен поглед, събирайки цялата самота в себе си. Тогава в неизмеримо дълбоката бездна се появи безкрайно малка искрица. Постепенно тя се издигна от бездната, като, издигайки се, растеше, докато се превърна в звезда. И звездата увисна в пространството, точно срещу фигурата, и бялата светлина обля Самотника.";

Обратно, за Зороастър се разказва, че примамил искрици от една звезда, които го изгорили (Bousset, Hauptprobleme der Gnosis, p. 146).

514 M. Maier, De circulo physico quadrato, 1616, p. 27.

515 Или „punctus solis";. „В яйцето има четири неща: пръст, вода, въздух и огън; но „punctum solis"; е отделно от тях, в средата на жълтъка, (който) е пилето"; (Turba, Sermo IV). Ruska (Turba philosophorum, 1931, p, 51) замества „solis"; със „saliens"; (m. е. „същност"; Вместо „слънчева точка";), смятайки, че всички преписвачи са допуснали една и съща грешка. Аз не съм толкова сигурен в това.

516 Vom Hylealischen Chaos, 1597, p. 195.

517 De circulo quadrate, p. 27

518 Theatrum chemicum, 1613, IV, p. 691

519 Theatrum chemicum, 1602, I, p. 382

520 Monas hieroglyphica (първо издание 1564). Също и в: Theatr. chem., 1602, II, p. 218.

521 Philosophia reformata, 1622, p. 131

522 Musaeum hermeticum, 1678, p. 559

523 Тук искам да цитирам едно теологическо мнение: „Исус е синтез и растеж, а крайната форма говори за стотици сили, участвали В нейното създаване. Но интересното е, че процесът не завършва с края на канона. Исус все още се създава."; Rev. R. Roberts, Jesus or Christ? - A Reply. The Quest., II, 1911, p. 124

524 Иполит е живял около 230 година, следователно Monoimos е по-ранен автор

525 Psychologische Typen [Paragr. 691 ff.] [GW 6, I960, 1967, 1976].

526 Кръгът има цялостен характер заради „съвършената"; си форма, а четворността - защото четири е най-малкият брой части на естественото делене на кръга

527 Symbolikdes Geistes [GW 11, 1963 и 1974].

528 Петицата съответства на неразграничимостта между четворката и единицата.

529 Срв. църквата, построена от живи камъни в Hirt des Hermas.

530 Wilhelm-Jung, Das Geheimnis der Goldenen Bluete, 1929, p. 112.

531 Psychologie und Alchemie [Paragr. 338].

532 ";Дефиниция на божеството у Николай Кузански. Вж. Psychologie der Uebertragung [Paragr. 537] [GW 16, 1958 и 1976].

533 За индивидуалната казуистика на мотива „мандала"; вж. Gestaltungen des Unbewussten [GW 15, 1971 и 9/1 1976].

534 Вж. S. Hurwitz, Archetypische Motive in der Chassidischen Mystik, 1952, Kp. VI.

535 Тъй като цялото четириединство на сянката е симетрична конструкция, на „добрия мъдрец"; тук трябва да се противо- постави съответстваща тъмна, хтонична фигура

536 Послание на св. aп. Павла до Колосяни (2:14) - „Христос заличи с учението съществувалото за нас ръкописание, което беше против нас и което Той взе от средата и го прикова на кръста."; Ръкописът е напечатан върху тялото. Този възглед се потвърждава от P. Orosius (Ad Aurelium Augustum commonitorium de errore Priscillianistarum et Origenistarum, 1889, p. 153), който казва, че според Присцилиан душата, слизайки през сферите към раждането, е била хваната от силите на злото и по волята на победителя (victoris principis) тласната в различни тела, върху които е било изписано „ръкописание";. Частите на душата (membra animae) получават божествен хирограф, а частите на тялото са изписани със зодиакалните знаци (caeli signa).

537 Symbolik des Geistes

538 Вж. фиг. 131 В Psychologie und Alchemie

539 В Chrysopoeia [Gratarolus, Verae alchemiae artisque metallicae, citra aenigmata, doctrina, 2. Teil, p. 269 b], която J. A. Augurellus посвещава на пaпa Лъв X. Тук се съдържа призив на alma soror (сестрата хранителка) на Феб: „И ти, Киленецо, не си далеч от смели начинания, / защото стига ти да имаш неспиращо поточе от оня извор чист / на животворното, на живото сребро / във изначалното на Важните неща.";

540 В региона на Западната Римска империя в това развитие има празнина, простираща се от III до XI век, когато се появяват първите преводи от арабски

541 Синоним на дракона, тъй като „draco"; означава и змия

542 Тя е смятана за zoon pneumatikotaton (най-духовното животно).

543 Изидор е син на Василид. Вж. Clemens Alex., Stromata, II, 20, 113. „Нарастъците"; са един вид животински души, например на вълци, маймуни, лъвове и т. н. У Валентин „нарастъците"; са духове, живеещи вътре в човека (Clemens Alex., 1. с, 112, 114).

544 In Leviticum homiliae, V, 2: „След като виждаш, че имаш всички неща на света, не се съмнявай, че имаш в себе си дори и животните, които се принасят в жертва.";

545 Riplaeus, Cantilena, Vers 28 f., Chymische Schrifften, 1624, p. 51; Mylius, Philosophia reformata, 1622, p. 124

546 „Земя, напоявана с бистрите води на рая"; (Hollandus, Fragmentum de lapide philosophorum, в: Theatr. chem., 1602, II, p. 142). Tractatus Aristotelis ad Alexandrum Magnum („conscriptus et a quodam Christiano Philosopho collectus";), Theatr. chem., 1622, V, p. 885, сравнява „practica Aristotelis"; (делото на Аристотел) с водата от рая, която прави човека „цялостен"; (incolumem) и безсмъртен: „От тази вода всички истински философи са получили живот и безкрайни богатства.";

547 Didymus, De trinitate, 1896. Patr. Graeca, XXXIX, 456 ВС

548 S. Ambrosius, Explanationes in Psalmos, 1919, Ps. 45, 12 (Corp. Script. Eccl. Lat. 64, p. 337). Вж. Н. Rahner, Flumina de ventre Christi, B: Biblica, XXII, 1941, p. 269 ff

549 John Pordage, Sophia, 1699, p. 9

550 Камъкът се състои от четирите елемента, както Адам. Центърът на квадратурата на кръга е „медиатор, помиряващ враговете или елементите, така че те да се обичат взаимно и да се прегърнат, както е редно."; (Hermet. Trism. Tract, aureus, в: Theatr. chem., 1613, IV, p. 691.)

551 Вж. доказателствата за това в Psychologie und Alchemie [GW 12, 1972].

552 Mylius (Phil, ref., 1622, p. 15) идентифицира съставящите камъка елементи с corpus, spiritus и anima: corpus е материята, т. е. земята, spiritus e nodus animae et corporis (връзката на душата и тялото) и затова съответства на огъня. Водата и въздухът, които би трябвало да се отнасят до анимата, са също и „дух";. Става въпрос за трите „подвижни"; елемента, на които противостои един неподвижен

553 Цитат от Ostanes в Zosimos, Ueber die Kunst (Berthelot, Alch. grecs, 1887, HI, VI, 5).

554 Aurora consurgens II, в: Art. aurif., 1593, I, p. 208

555 Вж. писаното от мен за значението на главата в Das Wandlungssymbol in der Messe, Eranos-Jahrbuch, 1940/41 [GW11, 1963 и 1973]. „Caput"; означава също и „начало";, например caput Nili = извор на Нил

556 Theatr. chem., 1622, V, p. 151

557 Berthelot, Alch. grecs, III, X, 1

558 „Има един камък, едно лекарство, един съд, един метод, един порядък"; (Rosarium philosophorum, в: Art. aurif., 1593, II, 206). „В нашата вода се получават всички видове неща... В споменатата вода те се правят като в магически съд, което е голяма тайна"; (Mylius, Phil, ref., p. 245). „Философският съд е тяхната вода"; (1. с, р. 33). Това твърдение идва от трактата на Th. de Hoghelande в Theatr. chem., 1602,199. Там се казва също: Lullio нарича сярата „съд на Природата";; a Haly описва съда като „яйце";. Яйцето е едновременно съдържание и съд. „Съдът на природата"; е aqua permanens и „оцетът"; на философите (Aurora consurgens, II, в: Art. aurif., 1593, I, p. 203).

559 Caesarius v. Heisterbacensis, Dialogus r niraculorum, ed. Strange, 1851, Kp. XXXII и XXXIV

560 У Олимпиодор съдът на трансформацията е „сферична фиала"; или „organon kyklikon"; (кръгообразен апарат; Berthelot, Alch. grecs, II, IV, 44). „Vas spagiricum трябва да се направи no подобие на природния съд. Защото виждаме, че цялото небе и елементите приличат на сферичното тяло";. Краят а цялото майсторско дело е поставянето на философския живак в небесната сфера";(1. с,р. 499). Trevisanus нарича съда ";tundum cubile"; („кръгло брачно ложе";; Theatr. chem., 1602, I. р790)

561 Theatr. chem., 1613, IV, p. 691

562 „Никакъв друг не трябва да се търси в целия свят."; Пеликанът е съд за дестилация, при който дестилатът не изтича в приемателя, а обратно в корема на ретортата. С това се онагледява процесът на осъзнаването и прилагането на осъзнатите виждания отново към несъзнаваното. „Той възстановява предишната сигурност на живота на тези, които се намират в близост до смъртта"; - казва авторът за пеликана, който, както знаем, е алегория на Христос

563 Вж. Psychologie und Alchemie [Paragr. 167] [GW 12, 1972].

564 Той брои и буквите F и G, пропуснати във фигурата, които означават Горното и Долното

565 Брачните класове и жилищните квартали

566 Psychologie der Uebertragung [Paragr. 433 ff.l [GW 16, 1958 и 1976].

567 Вж. no този въпрос написаното от мен 1. с. [Paragr. 4381 [GW 16, 1958 и 1976].

568 Вж. казуистичното изложение в Psychologie und Alchemie, II Срещат се, no-рядко, и триадични символи

569 Разбира се, гностическото четириединство е по-късно от четворката на Хор, но психологически е по-древно, тъй като женският елемент отново заема полагащото му се място, за разлика от патриархалната четворка на Хор

570 Както например змията на Ескулап или Агатодаймонът

571 R. Schaerf, Die Gestalt des Satans im Alten Testament, 6: Die Symbolik des Geistes, p. 151 ff.

572 „О, благословена зеленина, която даваш живот на всички неща, знай, че всеки зеленчук или плод е най-напред зелена пъпка. Знай също, че потомството му е зелено, заради което философите го наричат пъпка";

573 Вж. цитата от Ostanes y Zosimos. Berthelot, Alch. grecs, III, VI, 5

574 Deussen, Sechzig Upanishad's des Veda, Index s. v

575 Тук бихме могли да видим догадка за ротацията като принцип на материята

576 Според разказа на Damdad-Nask (Reitzenstein-Schaeder, Studien zumantiken Synkretismus aus Iran und Griechenland, 1926, p. 18) Гайомарт е прачовекът В теософската версия на системата на Заратустра. Има пък е прачовекът в древната арийска легенда. Името му е Yimo kshaeto = блестящият Има. Според Маинио-и-Кард металите са създадени от тялото му (A. Kohut, Die talmudisch-midraschische Adamssage, 1871, pp. 68, 70). Според Grossen BundahiSn тялото на Гайомарт се състои от метали (A. Christensen, Les types du premier Homme et du premier roi dans Vhistoire logendaire des Iraniens. Arch. d'Etudes orientales, XIV, p. 201, 1917).

577 Човекът не притежава онази широта на съзнанието, която се изисква за реализирането на същинските противоречия в човешката природа. Затова тяхното напрежение остава в по-голямата си част неосъзнато, но може да се изяви в сънищата. Змията според традицията означава ранимото място у човека: тя е персонификация на сянката, т. е. на неговата слабост и неосъзнатост. В тази неосъзнатост се крие най-голямата опасност, податливостта на внушения. Тяхното въздействие се основава на предизвикването на несъзнавана динамика. Колкото по-несъзнавана е тя, толкова е по-действена. Ето защо колкото съзнанието е по-откъснато oт несъзнаваното, толкова по-голяма е опасността от психично заразяване и масови психози. Със загубата на символните идеи мостовете към несъзнаваното са прекъснати. Няма вече защитен инстинкт срещу нездравите идеи и празните лозунги. Лишеният от традиция и инстин ктивна основа разум не е защитен от никакъв абсурд

578 Най-старият й източник е Хераклит

579 ТигЪа, ed. Ruska\ 1931, Sermo XLIII, p. 149, 30 f

580 G. E. Stahl (1660-1734) приема, че всички запалими (т. е. оксидиращи) тела съдържат едно огнено вещество. Смятало се е, че то е безтегловно или дори с отрицателно тегло. Вж. Н. Е. Fierz-David, Die Entwicklungsgeschichte der Chemie, 1945, p. 148 f

581 Психологически примитивната идея за маната е много по-древна. Тук обаче става въпрос за научни понятия. В равенството сяра = анима се съдържа частица от първоначалната теория за маната. По-рано маната погрешно е била схващана анимистично

582 Огънят като нематериален, за разлика от другите материални елементи; земята като неподвижна, за разлика от другите подвижни

583 Я. Бьоме нарича „огъня на природата"; „четвъртия образ"; (Tabula principiorum, 41, в: De signatura rerum, 1682, p. 279).

584 Недостатъчно изясненото учение на Sabellius (началото на II век) за предсветовната монада, „мълчаливия и бездействащ Бог"; и трите му просопи (форми на проява) е оставило възможност за схващане на божеството като четириединство. Така Joachim von Flores упреква Petrus Lombardus: „Както той (Петър) казва в своята книга със сентенции, има нещо висше, което е Отец, Син и Свети Дух, и То нито ражда, нито самото е родено, нито се развива."; На тази основа Joachim ни уверява, че Lombardus приписва на Бога не триединство, а четириединство, т. е. три лица и онова общо Нещо като четвърто (ConciliiLateranesis IV а. 1215. decreta, в: Н. Denzinger, Enchyridion symbolorum et definitionum, 1888, p. 121). Вж. Моите психологически разсъждения В изследването ми върху Троицата (Symbolik des Geistes)

585 Symbolik des Geistes: Der Geist Mercurius

586 Относително диференцирани функции и една недиференцирана, „непълноценна"; функция. (Вж. Psychologische Typen [GW 6, 1960, 1967 и 1976] и диаграмите в Jolande Jacobi, Die Psychologie C. G. Jungs, 1940.)

587 За избягване на недоразуменията искам да подчертая, че тук раят не се схваща в преносен смисъл като „новото небе"; или мястото, обитавано от блажените, а като земната градина Едем

588 В съответствие с многократно споменатата вече филокринеза

589 Като оставим настрана пространствено-времевия континуум на съвременната физика.

590 Непосредствената причина е това, че пишем отляво надясно. Дясното, тъй да се каже, се управлява от осъзнатия раз- ум. Дясното е правото, справедливото, правилното. Докато лявото е страната на сърцето, емоционалното, което се влияе от несъзнаваното

125



Скачать документ

Похожие документы:

  1. Тайните които винаги сте искали да знаете

    Документ
    ... строителство на човешкото тяло, както и изследваниявърху електричните химични и биологични свойства на ... да се съсредоточавате върху идеята, че в продължение на еони сте били насочвани ... са включени в това, което отнема еони от време. Съществата могат да ...
  2. Катедра «социология»

    Документ
    ... изследвания на Жорж Дюмезил, или на системите на Ролан Барт, дори и върху ... Р( 2003 ). Социология и политика, София: ЕОН Вебер, М. ( 1992 ). Социология на ... И.: България и Пражката пролет 1968, Политически изследвания, р.1, 1993, Христова, Н.: Власт и ...

Другие похожие документы..